ТЕКСТ 45
со 'нанто 'нта-кара кло
'ндир ди-кд авяя
джана джанена джанаян
мраян мтюннтакам
са – тази; ананта – безкрайна; анта-кара – унищожителна сила; кла – време; анди – без начало; ди-кт – създателят; авяя – неизменен; джанам – хора; джанена – от хора; джанаян – създавайки; мраян – унищожавайки; мтюн – със смърт; антакам – господаря на смъртта.
Вечното време няма нито начало, ни край. То е представител на Върховната Божествена Личност, създателят на този свят-затвор. Времето е причина за гибелта на проявения свят, то изпълнява съзидателни функции, като кара един индивид да се появява от друг, и то също така разрушава вселената, унищожавайки дори повелителя на смъртта, Ямарджа.
Под влиянието на вечното време, което е представител на Върховната Божествена Личност, бащата зачева син и умира, покосен от неумолимата смърт. Под влиянието на времето умира дори повелителят на безпощадната смърт. С други думи, всички полубогове в материалния свят са смъртни като нас. Ние можем да доживеем най-много сто години, а полубоговете живеят милиони и милиарди земни години, ала въпреки това те не са вечни. В материалния свят никой не живее вечно. Този свят се създава, поддържа и унищожава с едно махване на Върховната Божествена Личност. Затова преданият не желае нищо в материалния свят. Той иска само едно: да служи на Върховната Божествена Личност. Служенето е вечно. Богът е вечен, вечен е и слугата му, и служенето също е вечно.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и девета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Бог Капила обяснява преданото служене“.