ТЕКСТ 5
локася митхбхиматер ачакуаш
чира прасуптася тамасй аншрайе
шрнтася кармасв анувиддха дхи
твам вирсӣ кила йога-бхскара
локася – на живите същества; митх-абхимате – заблудени от лъжливото его; ачакуа – слепи; чирам – в продължение на много дълго време; прасуптася – спящи; тамаси – в мрак; аншрайе – без убежище; шрнтася – уморени; кармасу – към материалните дейности; анувиддха – привързани; дхи – с интелигентността; твам – Ти; вирсӣ – си се появил; кила – наистина; йога – на системата йога; бхскара – слънцето.
О, Господи, Ти си като слънцето, защото разсейваш мрака на обусловения живот, погълнал живите същества. Тъй като очите на тяхното знание са затворени, те вечно спят, потънали в този мрак и лишени от твоя подслон. Невежи и заблудени, те се занимават с материалните си дейности и произтичащите от тях последици и изглеждат много уморени.
Тази строфа показва, че Шрӣматӣ Девахӯти, великата майка на Бог Капиладева, изпитва силно съчувствие към изстрадалите обикновени хора, които не знаят целта на живота си и спят, потънали в мрака на илюзията. Всеки ваиава, предан на Бога, смята за свой дълг да пробуди спящите живи същества. Девахӯти моли славния си син да озари живота на обусловените души, за да сложи край на мъчителното им обусловено съществуване. Тук Богът е наречен йога-бхскара, слънцето на цялата йога. Девахӯти бе помолила великия си син да опише пътя на бхакти йога и разказвайки ѝ за него, Той нарече бхакти йога най-висшата йога система.
Бхакти йога е слънчевата светлина, осветяваща пътя, по който обусловените души, чието положение е описано в тази строфа, могат да постигнат освобождение. Те нямат очи, с които да видят истинския си интерес. Те не разбират, че целта на живота не е в това да се увеличават материалните потребности – тялото съществува само броени години, а живите същества са вечни и имат свои вечни потребности. Ако човек се грижи само за нуждите на тялото, без да се замисля за вечните потребности, той е част от цивилизация, която с прогреса си го води до най-мрачните области на невежеството. Дремейки в този мрак, човек не отдъхва, напротив, постепенно го обзема все по-голяма умора. Той измисля какви ли не методи, с които да преодолее умората си, но не успява и остава объркан. Единственият начин човек да се отърси от умората, натрупала се в борбата за съществуване, е пътят на преданото служене, пътят на Ка съзнание.