ТЕКСТ 22
тасяива рамамася
саватсара-ган бахӯн
гхамедхеу йогеу
вирга самаджята
тася – негово; евам – така; рамамася – наслаждение; саватсара – години; ган – много; бахӯн – изключително много; гхамедхеу – в семейния живот; йогеу – в полови отношения; вирга – непривързаност; самаджята – проявена.
Така в продължение на много, много години Богът живя семеен живот, но в края показа пълната си непривързаност към ефимерното полово наслаждение.
Въпреки че Богът ни най-малко не е привързан към материалното полово наслаждение, в продължение на много, много години той водил семеен живот, понеже е учител на целия свят и искал покаже на хората как трябва да живеят семейните. Шрӣла Виванха Чакравартӣ хкура обяснява, че думата самаджята означава „напълно проявен“. Всичко, което Богът правел, докато бил на Земята, издавало непривързаността му. Но тази непривързаност намерила пълен израз, когато Той решил да покаже с личния си пример, че човек не трябва да остава привързан към семейния живот до края на дните си. Постепенно той трябва да се освободи от привързаността и това да е естественият завършек на живота му. Фактът, че Богът се отрекъл от семейния живот, не означава, че се отрекъл от вечните си спътници, трансценденталните пастирки. Той просто пожелал да сложи край на привидната си „привързаност“ към трите гуи на материалната природа, но Той никога не е равнодушен към служенето на трансценденталните си спътнички като Рукмиӣ и другите богини на процъфтяването, за което се говори в Брахма сахит (5.29): лакмӣ-сахасра-шата-самбхрама-севямнам.