ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Божествената Личност каза: Както плътната маса от облаци не усеща, че се движи под могъщия порив на вятъра, човек, който действа с материално съзнание, не разбира, че се носи напред под могъщата сила на фактора време.

ТЕКСТ 2: Всичко, което материалистът създава с цената на тежък труд и горчиви страдания в преследване на измамно щастие, Върховната Божествена Личност унищожава, приела образа на фактора време. Така обусловената душа вечно скърби за нещо загубено.

ТЕКСТ 3: Заблуден, материалистът не разбира, че тялото му е тленно и че любимите дом, земя и богатство, свързани с това тяло, също са тленни. Само от невежество той си мисли, че те ще съществуват вечно.

ТЕКСТ 4: В каквато и форма на живот да се роди, живото същество винаги намира някакво удоволствие и никога не съжалява, че е попаднало в нея.

ТЕКСТ 5: Обусловеното живо същество се чувства напълно доволно във формата на живот, в която се намира. Заблудено от влиянието на илюзорната енергия, покриваща знанието му, то не е склонно да напусне това тяло дори когато живее в самия ад, защото дори там то се наслаждава посвоему на живота.

ТЕКСТ 6: Това, че живото същество винаги е доволно от условията, сред които живее, се дължи на дълбоко вкоренената му привързаност към тялото, съпругата, дома, децата, домашните животни, богатството и приятелите. В тяхното обкръжение обусловената душа си мисли, че е постигнала самото съвършенство.

ТЕКСТ 7: Въпреки че изгаря в пламъка на тревогите, този глупак постоянно върши всевъзможни греховни дела и живее с надежди, на които никога не им е съдено да се сбъднат – и всичко това само за да поддържа съществуването на нещо, което е нарекъл свое семейство и общество.

ТЕКСТ 8: Той отдава сърцето и сетивата си на някоя жена, която го пленява с чаровете на м. Оставайки насаме с нея, той се наслаждава на прегръдките ѝ, на близкия разговор с нея и изпада във възторг от сладкото бърборене на малките им дечица.

ТЕКСТ 9: Обвързан от семейните връзки, той остава да живее със семейството си, в царството на лъжите и лицемерието. Сеейки навсякъде само нещастия, изцяло роб на ненаситните си сетива, през цялото време той просто се опитва да отклони стоварващите се върху него страдания и беди и ако успее да им надмогне, си мисли, че е щастлив.

ТЕКСТ 10: Той печели пари, като на всяка крачка извършва насилие, и въпреки че отдава всичките си сили за семейството си, самият той изяжда нищожна част от купеното с тях и накрая отива в ада заради онези, които са го подтиквали да печели по такъв непочтен начин.

ТЕКСТ 11: Търпейки поражение след поражение в занаята си, той постоянно прави опити да се измъкне от лошата ситуация, но когато всичките му усилия се окажат напразни и предприятието му напълно се разори, той, обхванат от алчност, започва да копнее за чуждото богатство.

ТЕКСТ 12: Така този злочест неудачник, не успял да изхрани дори семейството си, се лишава от цялата си красота и величие. Той постоянно мисли за своето поражение и тези мисли му причиняват дълбоко страдание.

ТЕКСТ 13: Като виждат, че е неспособен да ги издържа, жена му и останалите му близки спират да го почитат както по-рано, както свидливите стопани спират да се грижат за стария и изнемощял вол.

ТЕКСТ 14: Глупавият баща на семейство запазва привързаността си към семейния живот, въпреки че сега го хранят онези, които някога сам е издържал. Обезобразен от настъпващата старост, той се готви за среща със смъртта.

ТЕКСТ 15: Така той живее вкъщи като домашно куче и яде онова, което му подхвърлят. И тъй като страда от лошо храносмилане, от липса на апетит и какви ли не други болести, той яде съвсем по малко и се превръща в немощен старец, който не може повече да работи.

ТЕКСТ 16: В това състояние на агония очите му изскачат от орбитите си под натиска на въздуха вътре в тялото, а трахеите му се изпълват със слуз. Той започва да диша трудно и когато си поема дъх и издишва, от гърлото му се разнасят предсмъртни хрипове.

ТЕКСТ 17: Така той се оказва в ноктите на смъртта и лежи на смъртния одър, заобиколен от скърбящи приятели и роднини. Той иска да се обърне към тях, но не може да пророни нито дума, защото вече е пленник на времето.

ТЕКСТ 18: Така човекът, който цял живот е работил, за да издържа семейството си, и никога не е възпирал сетивата си, умира в страшна скръб, а около себе си вижда плачещите си роднини. Той умира от покъртителна смърт, в непоносими мъки и без съзнание.

ТЕКСТ 19: В мига на смъртта той вижда пратениците на бога на смъртта, които се приближават към него с очи, пълни с ярост и настървение, и от ужас изпуска изпражнения и урина.

ТЕКСТ 20: Както царските стражи арестуват престъпника, за да го накажат, така Ямадӯтите хващат човека, който е вършил всякакви грехове, за да удовлетвори сетивата си, връзват го през шията със здраво въже и измъкват финото му тяло, за да го накажат сурово.

ТЕКСТ 21: Докато пратениците на Ямарджа го носят, той целият трепери и се гърчи от ужас в ръцете им. През целия път го хапят кучета, той си спомня греховете, които е вършил през своя живот, и всичко това му причинява непоносимо страдание.

ТЕКСТ 22: Под палещите лъчи на слънцето грешникът трябва да върви по пътища, покрити с нажежен пясък, а от двете страни около него бушуват горски пожари. Когато от изнемога не е в състояние да направи нито една крачка, стражите започват го бият с камшик по гърба. Той е измъчван от глад и жажда, но наоколо няма нито вода, нито сянка, нито място за отдих.

ТЕКСТ 23: Докато върви по пътя, който води към обителта на Ямарджа, той пада от изтощение и понякога дори губи съзнание, но стражите отново и отново го принуждават да се изправи. Така те бързо го отвеждат при Ямарджа.

ТЕКСТ 24: Така за броени мигове той изминава разстоянието от деветдесет и девет хиляди йоджани, след което веднага го подлагат на мъчителните наказания, които са му отсъдени да изстрада.

ТЕКСТ 25: Там го поставят върху горящи дърва и огънят обхваща крайниците му. Понякога го карат да яде собствената си плът, а друг път други ядат плътта му.

ТЕКСТ 26: Кучетата и лешоядите, обитаващи ада, изтръгват червата и вътрешностите му, въпреки че той все още е жив и наблюдава всичко това, а змии, скорпиони, комари и други създания го хапят и му причиняват нечовешки болки.

ТЕКСТ 27: След това слонове отчекват крайниците му и ги разкъсват на парчета. После хвърлят грешника в дълбоки пропасти, държат го под вода или го затварят в пещера.

ТЕКСТ 28: Мъжете и жените, които цял живот са се отдавали на разврат, търпят ужасни мъки в адските места Тмисра, Андха-тмисра и Раурава.

ТЕКСТ 29: Скъпа майко – продължи Бог Капила, – понякога се казва, че и на тази планета човек може да се озове в ада или в рая, защото дори тук хората понякога търпят адски мъки.

ТЕКСТ 30: След като напусне тялото си, човек, който е издържал себе си и семейството си с цената на греховни и непочтени дейности, е принуден да води адско съществувание и да страда заедно с всичките си роднини.

ТЕКСТ 31: Напускайки тялото си, той съвсем сам отива в най-мрачните владения на ада, а парите, които е натрупал чрез насилие и посегателство над други живи същества, са пътните, с които напуска този свят.

ТЕКСТ 32: Така по волята на Върховната Божествена Личност този, който е хранил семейството, попада в адски условия на съществуване, за да страда заради сторените грехове подобно на човек, който е загубил богатството си.

ТЕКСТ 33: По такъв начин този, който не се е спирал пред нищо и е извършвал всякакви тъмни дела, за да обезпечи семейството и роднините си, пропада до най-тъмната област на ада, наречена Андха-тмисра.

ТЕКСТ 34: След като изстрада всички мъчения в ада и премине в определена последователност през низшите форми на живот, които предхождат човешката, живото същество се очиства от греховете си и така отново се ражда на Земята в тялото на човек.