No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 25

дӣпана сва-гтр
веайитволмукдибхи
тма-мсдана квпи
сва-ктта парато 'пи в

дӣпанам – подпалвайки; сва-гтрм – неговите крайници; веайитв – заобиколен; улмука-дибхи – от горящи дърва; тма-мса – собствената си плът; аданам – ядейки; ква апи – понякога; сва-кттам – сам прави; парата – от други; апи – иначе; в – или.

Там го поставят върху горящи дърва и огънят обхваща крайниците му. Понякога го карат да яде собствената си плът, а друг път други ядат плътта му.

В тази и в следващите три строфи са описани наказанията, на които подлагат грешника. Най-напред той трябва да яде собствената си плът, обгорена в огъня, или пък позволяват на другите край него да ядат плътта му. В последната световна война затворниците в концентрационните лагери трябвало да ядат собствените си екскременти, така че няма нищо чудно, че в Ямасдана, царството на Ямарджа, този, който преди с удоволствие е ял плътта на други живи същества, сега е принуждаван да яде собствените си меса.

« Previous Next »