No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 29

атраива нарака сварга
ити мта прачакате
 тан ваи нракяс
т ихпй упалакит

атра – в този свят; ева – дори; нарака – ад; сварга – рай; ити – така; мта – о, майко; прачакате – казват;  – които; тан – наказания; ваи – несъмнено; нракя – адски; т – те; иха – тук; апи – също; упалакит – видни.

Скъпа майко – продължи Бог Капила, – понякога се казва, че и на тази планета човек може да се озове в ада или в рая, защото дори тук хората понякога търпят адски мъки.

Невярващите не приемат много сериозно описанието на ада, дадено във Ведите. Те се отнасят с пренебрежение към информацията, съдържаща се в такива автентични писания. Затова Бог Капила потвърждава думите на писанията, като казва, че адските условия на съществуване могат да се наблюдават дори на Земята. Не бива да мислим, че адът се намира само на планетата, на която живее Ямарджа. Там, при Ямарджа, грешникът получава възможност да се подготви за бъдещото си адско съществуване, защото го поставят сред такива условия, в каквито ще трябва да живее през следващите си раждания. След това той приема тяло на някоя друга планета, за да продължи да води живот в адски условия. Например ако човек е получил наказанието да живее в ада, където да яде изпражнения и урина, най-напред той е принуден да прави това на планетата на Ямарджа и след като се подготви по този начин, получава определен вид тяло, например тяло на свиня, в което ще може да яде изпражнения и да си мисли, че се наслаждава. Вече говорихме, че и сред най-ужасните условия на съществуване обусловената душа си мисли, че е щастлива. В противен случай тя никога не би могла да изтърпи такъв адски живот.

« Previous Next »