ТЕКСТ 5
нарака-стхо 'пи деха ваи
на пумс тяктум иччхати
нрак нирвтау сат
дева-м-вимохита
нарака – в ада; стха – намиращо се; апи – дори; дехам – тяло; ваи – наистина; на – не; пумн – човек; тяктум – да напусне; иччхати – иска; нракм – адско; нирвтау – наслаждение; сатм – докато съществува; дева-м – от илюзорната енергия на Виу; вимохита – заблудено.
Обусловеното живо същество се чувства напълно доволно във формата на живот, в която се намира. Заблудено от влиянието на илюзорната енергия, покриваща знанието му, то не е склонно да напусне това тяло дори когато живее в самия ад, защото дори там то се наслаждава посвоему на живота.
Веднъж Индра, царят на рая, се отнесъл непочтително с духовния си учител Бхаспати, бил прокълнат от него и в резултат от проклятието се родил като свиня тук, на земята. Минало много време и един ден Брахм отишъл при него, за да го върне обратно в райското царство. Ала Индра, който сега се намирал в тяло на свиня, напълно бил забравил, че някога е бил цар на небесата, и упорито отказвал да се връща. Такава е силата на м. Дори Индра забравя насладите на живота в рая и се чувства доволен от живота си на свиня. Под влиянието на м обусловената душа така силно се привързва към тялото си, че даже да ѝ предложат да го смени с тяло на цар, тя няма да се съгласи. Тази привързаност държи всички обусловени живи същества здраво оковани в материалния свят. Бог Ка лично се обръща към нас: „Изостави всичко в този материален свят. Ела при мен и Аз ще те взема под закрилата си“. Но ние не сме склонни. Мислим си: „Всичко ми е наред. Защо ми е да се отдавам на Ка и да се връщам при него?“ Това се нарича илюзия, или м. Всеки е доволен от своя начин на живот, колкото и отблъскващ да е той.