ТЕКСТ 15
ян-мяйору-гуа-карма-нибандхане 'смин
ссрике патхи чарас тад-абхишрамеа
наа-смти пунар ая правӣта лока
юкт ка махад-ануграхам антареа
ят – на Бога; мя – от м; уру-гуа – възникващи от великите гуи; карма – дейности; нибандхане – в окови; асмин – това; ссрике – повтарящо се раждане и смърт; патхи – по пътя; чаран – скитайки; тат – на него; абхишрамеа – с голяма болка; наа – загубена; смти – памет; пуна – отново; аям – това живо същество; правӣта – може да осъзнае; локам – истинската си природа; юкт ка – по какъв начин; махат-ануграхам – милостта на Бога; антареа – без.
Човешката душа по-нататък се моли: Живото същество се намира под влиянието на материалната природа и води тежка борба за съществуване по пътя на многократните раждания и смърти. То е попаднало в този обусловен живот само защото е забравило взаимоотношенията си с Върховната Божествена Личност. Затова без милостта на Бога как би могло отново да започне да му отдава трансцендентално любовно служене?
Философите мвдӣ твърдят, че човек може да се освободи от материалното робство, като върви по пътя на философското познание. Но тук е казано, че освобождението се постига не чрез знание, а по милостта на Върховния Бог. Колкото и могъщо да е знанието, което обусловената душа придобива в процеса на философските търсения, то никога не е достатъчно съвършено, за да може чрез него тя да постигне Абсолютната Истина. Без милостта на Върховния Бог човек никога не може да разбере природата на Върховния, истинската му форма, качествата и името му. Онези, които не отдават предано служене, се занимават с безплодни разсъждения в продължение на хилядолетия, но пак не могат да разберат природата на Абсолютната Истина.
Човек може да получи знание за Абсолютната Истина и да постигне освобождение единствено по милостта на Върховната Божествена Личност. Тук ясно е казано, че тъй като сме покрити от материалната енергия, сме се лишили от памет. Някой може да попита защо върховната воля на Бога ни е поставила под влиянието на материалната енергия. Това се обяснява в Бхагавад-гӣт, където Богът казва: „Аз се намирам в сърцето на всеки и заради мен той забравя и помни“. Когато обусловената душа забрави изначалното си положение, това също е по разпореждане на Бога. Желаейки да господства над материалната природа, живото същество злоупотребява с малката независимост, която му е дадена. Възможността то да злоупотребява с независимостта си, т.е. възможността да избере м, винаги е достъпна, в противен случай не би могло да се говори за независимост. Независимостта предполага, че човек е свободен да постъпва правилно или неправилно. Тя не е статично състояние, а динамичен процес на избор. Така, злоупотребявайки с независимостта си, ние попадаме под влиянието на м.
М е толкова силна, че по думите на самия Бог, е изключително трудно да се преодолее влиянието ѝ. Но човек лесно може да се издигне над нея, ако се отдаде на Бога. Мм ева йе прападянте – всеки, който се отдаде на Бога, превъзмогва влиянието на суровите закони на материалната природа. Тук ясно е казано, че живото същество попада под влиянието на м по волята на Върховния Бог и затова може да се освободи от този плен единствено по негова милост.
В тази строфа се говори за дейностите на обусловените души, които се намират под влиянието на материалната природа. Материалната природа кара всяка обусловена душа да се занимава с някакъв вид дейности. Сами виждаме, че обусловените същества в материалния свят работят с такава сила и размах, че могат да творят чудеса в хода на прословутия материален прогрес, насочен към удовлетворяването на сетивата. Но тяхното истинско положение е онова, в което съзнават, че са вечни слуги на Върховния Бог. Този, който има истинско и съвършено знание, разбира, че е вечен слуга на Бога, върховния обект на преклонение. А когато е лишен от това знание, се занимава с материални дейности. Това е невежеството.