ТЕКСТ 16
гна яд етад ададхт катама са девас
траи-клика стхира-чарев анувартитша
та джӣва-карма-падавӣм анувартамнс
тпа-трайопашаманя вая бхаджема
гнам – знание; ят – което; етат – това; ададхт – дал; катама – кой друг освен; са – това; дева – Божествената Личност; траи-кликам – на трите фази на времето; стхира-чареу – в неодушевените и одушевените обекти; анувартита – живеейки; аша – негово частично проявление; там – на него; джӣва – на джӣвите, душите; карма-падавӣм – пътя на плодоносните дейности; анувартамн – които следват; тпа-трая – от тристранните страдания; упашаманя – за да се освободи; ваям – ние; бхаджема – трябва да се отдадем.
Именно Върховната Божествена Личност в локализирания си аспект на Парамтм, частично проявление на Бога, направлява всички одушевени и неодушевени обекти. Богът присъства в трите фази на времето – минало, настояще и бъдеще. Следователно обусловената душа извършва различните си дейности под неговото ръководство и за да се освободи от тройните страдания на обусловения живот, трябва да се отдаде единствено на него.
Когато обусловената душа искрено пожелае да отхвърли материалните окови, Върховната Божествена Личност, която в образа на Парамтм се намира в сърцето ѝ, я напътства: „Отдай се на мен“. В Бхагавад-гӣт Богът казва: „Изостави всички други дейности и просто ми се отдай“. Не подлежи на съмнение фактът, че източник на знанието е Върховната Личност. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣт. Матта смтир гнам апохана ча. Богът казва: „Аз давам на живото същество истинско знание, Аз го дарявам с памет и пак Аз го карам да забравя“. На този, който търси материално удоволствие или господство над материалната природа, Богът дава възможност да забрави служенето за него и да се потопи в мнимото щастие на материалните дейности. По същия начин когато той претърпи крах в опитите си да господства над материалната природа и искрено започне да се стреми към освобождение от материалния плен, Богът, който се намира вътре в него, му открива, че трябва да му се отдаде. Само тогава живото същество може да постигне освобождение.
Това знание не можем да получим от никого другиго, освен от Върховния Бог или негов представител. В Чайтаня чаритмта Бог Чайтаня, като наставлява Рӯпа Госвмӣ, казва, че живите същества скитат из материалния свят живот след живот и страдат в условията на материалното съществуване. Но когато човек искрено пожелае да се освободи от материалното робство, духовният учител и Ка му дават знание, което разсейва мрака пред него. Това означава, че Ка в аспекта си на Свръхдуша се намира в сърцето на живото същество и когато то сериозно започне да се замисля над живота, Богът го напътства да приеме подслон при негов представител, истински духовен учител. Подтикван отвътре от Бога, а отвън воден от духовния учител, човек поема по пътя на Ка съзнание, който го освобождава от материалното робство.
И така, без благословията на Върховната Божествена Личност човек не може да се върне в истинското си положение. Докато не получи висше знание, той ще трябва да търпи суровите наказания на борбата за съществуване в материалния свят. Следователно духовният учител е въплъщение на милостта на Върховната Личност. Обусловената душа трябва да получи преки наставления от духовния учител и тогава пред нея се открива пътят на Ка съзнание. Семето на Ка съзнание вече е посято в сърцето ѝ и когато тя чуе думите на духовния учител, това семе покълва и така живото същество постига целта на живота.