ТЕКСТ 40
йопати шанаир м
йоид дева-винирмит
тм ӣкеттмано мтю
таи кӯпам иввтам
– тя, която; упати – се приближава; шанаи – бавно; м – олицетворение на м; йоит – жена; дева – от Бога; винирмит – сътворена; тм – нея; ӣкета – човек трябва да се отнася към; тмана – на душата; мтюм – смърт; таи – с трева; кӯпам – кладенец; ива – също като; втам – обрасъл.
Жената е сътворена от Бога като въплъщение на м и този, който общува с нея, като приема от нея служене, трябва да знае, че се обрича на сигурна смърт, също като човека, паднал в някой изоставен, обрасъл с трева кладенец.
Понякога се случва изоставеният кладенец да обрасне с избуяла трева. Ако някой непредпазлив пътник, който не знае за съществуването на кладенеца, падне в него, го очаква сигурна смърт. Общуването с жената започва тогава, когато човек приема от нея служене, защото жената е сътворена от Бога именно за да служи на мъжа. Приемайки служенето ѝ, мъжът става неин пленник. Ако не е достатъчно интелигентен, за да разбере, че тя е портата, която води към ада, той започва да общува с нея свободно и неограничено. Такова общуване е недопустимо за хората, които се стремят да постигнат трансценденталното равнище. Дори само преди петдесетина години в индуското общество общуването с жените имало много ограничен характер. През деня жената не се срещала със съпруга си, те дори живеели в отделни стаи. Жената обитавала вътрешните помещения в къщата, а в тези, чиито прозорци гледали към улицата, живеел мъжът. Когато приема служене от жена, мъжът може да се чувства много приятно, но трябва да е много внимателен, защото тук ясно се казва, че жената е портата, която води към смъртта или към забравянето на истинската същност. Тя препречва пред мъжа пътя към духовното себепознание.