ТЕКСТ 6
кмибхи ката-сарвга
саукумрт пратикаам
мӯрччхм пнотй уру-клешас
татратяи кудхитаир муху
кмибхи – от паразити; ката – хапано; сарва-ага – по цялото тяло; саукумрт – защото е нежно; прати-каам – миг след миг; мӯрччхм – в безсъзнание; пноти – то изпада; уру-клеа – чието страдание е нетърпимо; татратяи – намирайки се там (в утробата); кудхитаи – гладни; муху – отново и отново.
Когато гладните паразити в утробата на майката отново и отново хапят детето по цялото тяло, то изпитва страшни болки, защото е твърде чувствително, и в това ужасно положение постоянно губи съзнание.
Живото същество е принудено да търпи страданията на материалното битие не само след като излезе от майчината утроба, но и докато се намира в нея. Житейските мъки започват още от мига, в който то влезе в контакт с материалното си тяло. За съжаление, ние забравяме това, което сме преживели, и не гледаме сериозно на страданията, свързани с раждането ни в този свят. Затова Бхагавад-гӣт подчертава, че човек трябва да си даде сметка за неимоверното мъчение на раждането и смъртта. И по време на оформянето на тялото в майчината утроба, и по време на смъртта той е заставен да мине през много изпитания. Както бе описано в предишната глава, живото същество е принудено да се преселва от тяло в тяло, а пребиваването в тела на кучета и свине е особено мъчително. Но въпреки всички тези страдания, под омагьосващото влияние на м ние забравяме всичко, пленени от илюзорното щастие, което в действителност е само чувство на облекчение от нещастието.