ТЕКСТ 9
акалпа свга-че
шакунта ива паджаре
татра лабдха-смтир даивт
карма джанма-шатодбхавам
смаран дӣргхам ануччхвса
шарма ки нма виндате
акалпа – неспособно; сва-ага – крайниците си; чем – да движи; шакунта – птица; ива – като; паджаре – в клетка; татра – там; лабдха-смти – възстановило паметта си; даивт – по щастлива случайност; карма – дейности; джанма-шата-удбхавам – случили се през последните сто живота; смаран – спомняйки си; дӣргхам – дълго време; ануччхвсам – въздишайки; шарма – спокойствие на ума; ким – какво; нма – тогава; виндате – може да постигне.
Лишено от свобода да се движи, детето лежи там, затворено като птица в клетка. Тогава, ако има това щастие, то си спомня всички страдания, през които е минало през последните си сто раждания, и горчиво скърби. И нима е възможно умът му да остане спокоен в това състояние?
Щом се роди, детето забравя за трудностите, с които е трябвало да се сблъсква през миналите си животи. Но когато възмъжее, то може поне да научи за нетърпимите мъки на раждането и смъртта, като чете Шрӣмад Бхгаватам и другите авторитетни писания. Ако не вярваме на писанията, това е друг въпрос, но ако вярваме в истинността на техните сведения, трябва да извоюваме свобода за следващия си живот. Такава възможност ни предоставя само човешката форма на съществуване. Този, който пренебрегва факта, че човешкият живот е пълен със страдания, извършва истинско самоубийство. Човешката форма на живот е единственото средство за прекосяване на материалния свят, на невежеството, с което ни е покрила м. Човешкото тяло е като сигурен кораб, воден от опитен капитан – духовния учител, а наставленията на писанията са попътните ветрове. Но ако въпреки всички тези средства, които са ни предоставени, не прекосим океана от невежество, океана на материалното съществуване, ние вършим самоубийство.