ТЕКСТ 10

Преданото служене е толкова съвършено, че просто като следва правилата и ограниченията му под ръководството на духовен учител, човек се освобождава от влиянието на м дори докато се намира в това тяло. Оня, който се занимава с други видове йога или с емпирични философски разсъждения, никога не може да бъде сигурен дали е постигнал съвършенство, или не е. Но ако отдава предано служене и има пълна вяра в наставленията на истинския духовен учител, той непременно ще постигне освобождение още в този живот. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ потвърждава този факт в Бхакти-расмта синдху. Ӣх яся харер дсйе – човек, чиято единствена цел е да служи на Върховния Бог под ръководството на духовния учител, независимо от обстоятелствата, в които се намира, се нарича джӣван-мукта, или личност, постигнала освобождение още в материалното си тяло. Понякога в умовете на неофитите се прокрадва съмнението дали духовният учител наистина е освободена личност. Често те изпитват колебание, като наблюдават дейностите, които са свързани с тялото му. Но за освобождението на духовния учител не може да се съди по телесните функции; човек трябва да види духовните му качества. Джӣван-мукта означава, че човек е освободен, защото напълно се е отдал на служенето за Бога, но тъй като все още се намира в материално тяло, тялото има материални потребности.

Постигането на освобождение означава човек да се върне в изначалната си позиция. Това е определението, дадено в Шрӣмад Бхгаватам: муктир… сварӯпеа вявастхити. Истинската същност на живото същество (сварӯпа) е описана от Бог Чайтаня. Джӣвера 'сварӯпа' хая – кера 'нитя-дса' – истинската природа на живото същество е да бъде вечен слуга на Върховния Бог. Ако някой се е посветил изцяло на служенето за Бога, той трябва да бъде смятан за освободена личност. Човек трябва да съди за освобождението по дейностите в преданото служене, а не по някакви други признаци.