ТЕКСТ 12
са еа сдхо чарамо бхавнм
сдитас те мад-ануграхо ят
ян м нлокн раха утсджанта
ди дадшвн вишаднувтт
са – този; еа – на тези; сдхо – о, почтени; чарама – последната; бхавнм – на всички твои инкарнации (като Васу); сдита – сега постигна; те – на теб; мат – моя; ануграха – милост; ят – такава, каквато е; ят – защото; мм – мен; н-локн – планети на обусловените души; раха – в усамотение; утсджантам – докато напускаш; диш – гледайки; дадшвн – това, което си видял; вишада-анувтт – с неотклонна преданост.
О, достопочтени, сегашният ти живот е последен за теб и е най-съвършеният, защото в него ти получи моята най-висша милост. Сега можеш да напуснеш тази вселена на обусловени живи същества и да заминеш за трансценденталната ми обител Вайкуха. Това, че воден от чистото си и непоколебимо предано служене, ме срещна в това уединено място, е голямо благо за теб.
Когато човек е познал докрай Бога, в степента, в която това е възможно за съвършеното живо същество, постигнало освобождение, той получава възможност да влезе в духовното небе, където се намират планетите Вайкухи. Мигове преди да изчезне от взора на обитателите на тази вселена, Богът бил седнал на едно усамотено място и в този момент Уддхава имал щастието да го види и да получи от него разрешение да влезе във Вайкуха. В действителност Богът се намира едновременно навсякъде; на обитаващите една или друга вселена само им изглежда, че Той се появява и изчезва. Той е като слънцето. Слънцето не се появява и не изчезва – просто на хората им се струва, че сутрин то изгрява, а вечер залязва. Богът, който живее във Вайкуха, се намира едновременно навсякъде и във Вайкуха, и извън нея.