ТЕКСТ 17
мантреу м в упахӯя ят твам
акухиткхаа-садтма-бодха
пччхе прабхо мугдха ивпраматтас
тан но мано мохаятӣва дева
мантреу – обърна се за съвет; мм – към мен; ваи – като че ли; упахӯя – като повика; ят – подобно; твам – твоя светлост; акухита – без колебание; акхаа – неделим; сад – вечно; тма – душа; бодха – интелигентен; пччхе – попита; прабхо – о, Господи; мугдха – объркан; ива – сякаш бе така; апраматта – въпреки че никога не се объркваш; тат – това; на – наш; мана – ум; мохаяти – озадачава; ива – като че ли е така; дева – о, Господи.
О, Господи, времето няма власт на тебе, вечния и неделимия, а съвършеното Ти знание не знае предели. Ти си напълно способен да вземаш съвсем сам всички решения и въпреки това ме викаше, за да чуеш моя съвет, сякаш наистина беше объркан, макар че нищо не е в състояние да те обърка. Тези твои постъпки ме озадачават.
Всъщност Уддхава не бил ни най-малко озадачен, но казвал, че всички тези противоречия го озадачават. Целият разговор между него и Ка бил предназначен за Маитрея, който седял до тях. Богът се обръщал към Уддхава за съвет, когато Джарсандха и хората му нападнали града и когато извършвал големи жертвоприношения, част от задълженията му като цар на Дврак. Тъй като Богът не е подвластен на вечното време, Той няма минало, сегашно и бъдеще и нищо не може да остане скрито за него. Интелигентността му е цялостна и завършена сама по себе си. Затова наистина е удивително, че Той викал Уддхава, за да търси от него съвети. Тези деяния на Бога изглеждат противоречиви, въпреки че няма противоречие в неговите ежедневни дейности. Затова е по-добре да ги приемем такива, каквито са, и да не се опитваме да ги обясняваме.