ТЕКСТ 2
те маирея-доеа
виамӣкта-четасм
нимлочати равв сӣд
веӯнм ива марданам
тем – на тях; маирея – на пиянството; доеа – заради пороците; виамӣкта – загубиха контрол; четасм – на тези, чиито умове; нимлочати – залязва; равау – слънцето; сӣт – става; веӯнм – на бамбуците; ива – като; марданам – унищожение.
Както триенето между бамбуците води до унищожение, така на залез-слънце заради пороците на пиянството разсъдъкът им се помъти и те започнаха да се изтребват взаимно.
Когато се появи нужда от горски пожар, той избухва по волята на Върховния от триенето между бамбуците. По същия начин когато Богът пожелал, всички потомци на Яду загинали в самоунищожителната схватка. Както в горските дебри няма никой, който да подпали гората, така във вселената нямало сила, която да погуби потомците на Яду, закриляни от самия Бог. Но Богът искал тяхната гибел и те се подчинили на волята му, както показва думата тад-анугта.