ТЕКСТ 27
шрӣ-шука увча
ити саха видуреа вива-мӯртер
гуа-катха судха плвиторутпа
каам ива пулине ямасвасус т
самуита аупагавир ниш тато 'гт
шрӣ-шука увча – Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза; ити – така; саха – заедно с; видуреа – Видура; вива-мӯрте – на Вселенската Личност; гуа-катха – в разговор за трансценденталните качества; судха – нектарен; плвита-уру-тпа – обзет от силна мъка; каам – миг; ива – ето така; пулине – на брега на; ямасвасу тм – река Ямун; самуита – прекара; аупагави – синът на Аупагава (Уддхава); нишм – нощта; тата – след това; агт – си отиде.
Шукадева Госвмӣ каза: О, царю, след този разговор с Видура на брега на Ямун, в който двамата беседваха за трансценденталното име, слава и качества, Уддхава отново бе обзет от силна мъка. За него нощта премина като един миг, а после, когато настъпи утрото, той си отиде.
Тук Ка е наречен с думата вива-мӯрти. И Уддхава, и Видура били много нещастни от заминаването му и колкото повече говорели за трансценденталното име, слава и качества на Бог Ка, толкова по-отчетливо виждали образа му навсякъде. Подобно видение на трансценденталната форма на Бога не е мираж или плод на въображението. Този образ е самата Абсолютна Истина. Когато човек вижда Бога под формата на вива-мӯрти, това не значи, че Богът губи своята личностност или вечната си трансцендентална форма. Напротив, в тази същата форма Той става видим навсякъде.