No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 35

тмна ча куру-шреха
кена манасекитам
дхян гате бхгавате
рурода према-вихвала

тмнам – него; ча – също така; куру-шреха – о, най-достоен сред Кауравите; кена – от Ка; манас – от ума; ӣкитам – помнен; дхян – мислейки за; гате – напуснал; бхгавате – на предания; рурода – се разрида; према-вихвала – обзет от екстаза на любовта.

Щом разбра, че (докато е напускал този свят) Бог Ка си е спомнил за него, Видура се разрида, обзет от екстаза на любовта.

Видура бил обзет от екстаза на любовта, когато разбрал, че Бог Ка, Върховната Божествена Личност, е мислил за него в последния миг от пребиваването си на Земята. Въпреки че Видура смятал себе си за незначителен, по безпричинната си милост Богът си спомнил за него. Видура приел това като велико благоволение и заплакал. Тези сълзи са най-голямото завоевание по пътя на преданото служене. Този, който може да плаче от любов към Бога, със сигурност е постигнал успех в преданото служене.

« Previous Next »