No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 12

тасгнир ся нирбхинна
лока-пло 'вишат падам
вч свшена вактавя
ясау пратипадяте

тася – негов; агни – огън; сям – уста; нирбхиннам – отделени по този начин; лока-пла – господарите на материалните дела; авишат – влязоха; падам – съответните си места; вч – чрез слова; сва-ашена – със своята част; вактавям – реч; я – чрез която; асау – те; пратипадяте – изразяват.

Когато от устата му се отдели Агни, огънят, в нея влязоха всички управители на материалните дела и заеха съответните си места. Благодарение на тази енергия живото същество може да изразява мислите си със слова.

Устата на гигантската вселенска форма на Бога е източник на дар-словото. Господар на елемента огън е управляващото божество, дхидаива. Произнесеното слово е дхтма, или функция на тялото, а предмет на речта са продуктите на материалната природа, или принципът дхибхӯта.

« Previous Next »