ТЕКСТ 12
са ваи нивтти-дхармеа
всудевнукампа
бхагавад-бхакти-йогена
тиродхатте шанаир иха
са – тази; ваи – също; нивтти – непривързаност; дхармеа – занимавайки се; всудева – Върховната Божествена Личност; анукампа – по милостта на; бхагават – във връзка с Божествената Личност; бхакти-йогена – чрез връзката с; тиродхатте – намалява; шанаи – постепенно; иха – в това съществуване.
Но по милостта на Божествената Личност Всудева този, който отдава на Бога предано служене в настроение на непривързаност, постепенно може да се избави от неверните представи за природата на своето аз.
По милостта на Божествената Личност Всудева този, който отдава предано служене на Бога, може да се освободи от неустойчивата си природа, породена от отъждествяването с материята или от това, че под материалното въздействие на спекулативните философски разсъждения човек се мисли за Бог. Както се казва в Първа песен, понеже резултат от отдаването на предано служене на Бог Всудева е чистото знание, процесът на преданото служене бързо откъсва живото същество от материалните му представи за битието, връща го в естественото му положение на духовно съществуване дори още в сегашния му живот и го прави недосегаемо за ветровете на материалния свят, които го карат да трепка. Само знанието, което е придобито в процеса на отдаване на предано служене, може да изведе човека до пътя на освобождението. Трупането на знания заради самите знания, без те да са свързани с преданото служене, е безсмислено. Подобни усилия няма да донесат на никого желания резултат. Бог Всудева може да бъде удовлетворен само с предано служене, затова ако иска да получи милостта му, човек трябва да общува с негови чисти предани. Те са преодолели всички материални желания, дори и стремежа към резултатите от плодоносните дейности и философските разсъждения. Ако иска да получи милостта на Бога, човек трябва да общува с чисти предани. Само чрез това общуване той постепенно ще може да се освободи от неустойчивата си природа.