ТЕКСТ 15
видура увча
сачхинна сашайо махя
тава сӯктсин вибхо
убхаятрпи бхагаван
мано ме сампрадхвати
видура увча – Видура каза; сачхинна – отсечени; сашая – съмнения; махям – на мен; тава – твои; сӯкта-асин – с оръжието на убедителните слова; вибхо – о, господарю мой; убхаятра апи – както в Бога, така и в живото същество; бхагаван – о, могъщи; мана – ум; ме – мой; сампрадхвати – с лекота прониква.
Видура каза: О, могъщи мъдрецо, о, господарю мой, убедителните ти думи разсеяха всичките ми съмнения относно Върховната Божествена Личност и живите същества. Сега умът ми с лекота прониква в тях.
Науката за Ка, т.е. науката за Бога и живите същества, има толкова много тънкости, че дори личност като Видура трябва да се обръща с въпроси към мъдреци като Маитрея. У философстващите мислители се раждат най-различни съмнения относно вечните отношения на живото същество с Бога, но единствено верният извод е този: връзката между Бога и живото същество е като връзката между господар и слуга. Богът е вечният господар, а живите същества са вечните му подвластни. Истинско знание за връзката с Бога постига този, който възстанови изгубеното си съзнание на слуга на Бога, а методът за това възстановяване е преданото служене за Бога. Когато с помощта на авторитети като Маитрея човек постигне ясна представа за нещата, той може да придобие истинско знание и да съсредоточи иначе неспокойния си ум върху пътя, водещ към съвършенството.