ТЕКСТ 19
ят-сева бхагавата
кӯа-стхася мадху-двиа
рати-рсо бхавет тӣвра
пдайор вясанрдана
ят – на когото; сева – чрез служене; бхагавата – на Божествената Личност; кӯа-стхася – на неизменния; мадху-двиа – врага на Мадху асура; рати-рса – привързаност в различни взаимоотношения; бхавет – се развива; тӣвра – в най-висш екстаз; пдайо – на нозете; вясана – страдания; ардана – избавящо.
Като служи в нозете на духовния учител, човек постига състоянието на трансцендентален екстаз в служенето за Божествената Личност, неизменния враг на демона Мадху, а това служене го избавя от всички материални страдания.
Общуването с истински духовен учител, подобен на мъдреца Маитрея, е абсолютно необходимо условие за постигане на трансцендентална привързаност към непосредственото служене за Бога. Богът е враг на демона Мадху, или, с други думи, враг на страданията на своя чист предан. В тази строфа особено важна е думата рати-рса. Човек служи на Бога в различни трансцендентални настроения, или отношения: отношения на неутралитет, на служене, на приятелство, на родителска и на съпружеска любов. Живото същество, което е постигнало освобождение и отдава на Бога трансцендентално служене, изпитва влечение към някое от описаните по-горе отношения и погълнато от трансценденталното любовно служене, по естествен начин се освобождава от привързаността си да служи на материалния свят. Както се казва в Бхагавад-гӣт (2.59): раса-варджа расо 'пй ася пара дв нивартате.