ТЕКСТ 37

В Брахма сахит (5.47 – 48) се казва, че всички материални творения с неизброимите вселени се появяват и изчезват с диханието на Мах-виу, който лежи, потънал в йога-нидр, своя мистичен сън.

„Говинда, изначалната Върховна Божествена Личност (Бог Ка), спи вечен сън във водите на Причинния океан, за да сътвори в съня си безброй вселени. Той лежи в тези води чрез собствената си вътрешна енергия. Аз обожавам него – изначалния Върховен Бог.

От диханието му се появяват неизброими вселени, а когато Той отново си поеме дъх, всички повелители на вселените загиват. Тази пълна част на Върховния Бог се нарича Мах-виу и е част от частта на Бог Ка. Обожавам Говинда, изначалния Бог“.

След унищожението на материалните творения Богът и неговото царство отвъд Причинния океан продължават да съществуват, както и обитателите на това царство, спътниците на Бога. Спътниците на Бога са далеч по-много на брой от живите същества, които са забравили Бога заради контакта с материята. Тук се опровергава имперсоналното тълкуване на думата ахам от четирите първоначални строфи на Бхгаватам – ахам евсам евгре и т.н. Богът и вечните му спътници остават да съществуват и след унищожението. Въпросът на Видура недвусмислено сочи, че цялото обкръжение на Бога остава да съществува и след унищожението на материалния свят. Това се потвърждава също така в Кшӣ кхаа, която Джӣва Госвмӣ и Шрӣла Вивантха Чакравартӣ цитират, следвайки примера на Шрӣла Шрӣдхара Свмӣ.

„Преданите на Бога никога не прекратяват индивидуалното си съществуване, дори и при разрушаването на цялото космическо проявление. Богът и преданите, които общуват с него, съществуват вечно както в материалния, така и в духовния свят“.