ТЕКСТ 12
чатур-югн ча сахасрам апсу
свапан свайодӣрита сва-шакт
клкхясдита-карма-тантро
локн апӣтн даде сва-дехе
чату – четири; югнм – на епохите; ча – също; сахасрам – хиляда; апсу – във водата; свапан – като сънуваше; сва – с вътрешната си енергия; удӣрита – за по-нататъшно развитие; сва-шакт – чрез собствената си енергия; кла-кхя – с името кла; сдита – заети с такива неща; карма-тантра – във връзка с плодоносните дейности; локн – съвкупността от живи същества; апӣтн – синкав; даде – така видя; сва-дехе – собственото си тяло.
Така Богът лежа във вътрешната си енергия четири хиляди цикъла на югите и заради външната му енергия изглеждаше сякаш Той спи, потопен във водите. Когато, подбуждани от енергията, наречена кла-шакти, живите същества започнаха да излизат, за да продължат с плодоносните си дейности, Богът видя, че трансценденталното му тяло е придобило синкав оттенък.
Във Виу Пура кла-шакти е наречена авид. Влиянието на кла-шакти се проявява в това, че подтиква живите същества в материалния свят да работят, за да се наслаждават на плодовете от труда си. В Бхагавад-гӣт вършителите на плодоносни дейности са наречени мӯхи, глупци. Тези глупави същества работят с всички сили само за да завоюват някакво преходно благо, докато остават във вечно робство. Човек, който в края на живота си успее да остави на децата си голямо състояние, е много горд със себе си. А за да постигне тази призрачна цел, той рискува, като върши какви ли не грехове, без да разбира, че те вечно ще го държат окован във веригите на материалното робство. Заради тези нечисти склонности и заради материалните си грехове съвкупността от живи същества изглеждала синкава. Стремежът към резултатите от плодоносните дейности, за който тук става дума, възниква под влиянието на външната енергия на Бога, наречена кла.