ТЕКСТ 15
тал лока-падма са у ева виу
првӣвишат сарва-гувабхсам
тасмин свая ведамайо видхт
сваямбхува я сма ваданти со 'бхӯт
тат – този; лока – вселенски; падмам – лотосов цвят; са – Той; у – несъмнено; ева – всъщност; виу – Богът; првӣвишат – влезе във; сарва – всички; гуа-авабхсам – източник на всички гуи на природата; тасмин – в който; сваям – лично; веда-мая – олицетворението на ведическата мъдрост; видхт – господар на вселената; сваям-бхувам – самороден; ям – когото; сма – в миналото; ваданти – казват; са – той; абхӯт – произлезе.
В този вселенски лотосов цвят влезе лично Бог Виу в образа си на Свръхдуша и вложи в него всички гуи на материалната природа. Тогава от лотоса се роди този, който е олицетворение на ведическата мъдрост и когото ние наричаме самороден.
Лотосът, за който се говори тук, е вселенската форма вир, или гигантската форма на Бога в материалния свят. Когато творението се унищожава, вселенската форма влиза в корема на Божествената Личност Виу, за да се появи отново при сътворението. Това е възможно благодарение на Гарбходака-шйӣ Виу, който влиза във всяка вселена. Във вир-рӯпа се намира съвкупността от плодоносните дейности на всички живи същества, които са обусловени от материалната природа. Пръв от тях се появява Брахм, господарят на вселената, който се ражда от лотосовия цвят. За разлика от другите живи същества, това първородено същество няма материален баща и затова е наречено сваямбхӯ, „самородено“. По време на унищожението Брахм потъва в сън заедно с Нряа, а когато дойде новото сътворение, отново се ражда по описания по-горе начин. От това описание добиваме представа за три неща: грубата форма вир, фината Хираягарбха и материалната съзидателна сила, Брахм.