ТЕКСТ 17
тасмд югнта-швасанвагхӯра-
джалорми-чакрт салилд вирӯхам
упшрита каджам у лока-таттва
нтмнам аддхвидад ди-дева
тасмт – от там; юга-анта – в края на милениума; швасана – вятърът на опустошението; авагхӯра – заради движението; джала – вода; ӯрми-чакрт – от кръга на вълните; салилт – от водата; вирӯхам – разположен върху тях; упшрита – имайки подслона на; каджам – лотосовия цвят; у – в удивление; лока-таттвам – мистерията на творението; на – не; тмнам – себе си; аддх – съвършено; авидат – можеше да разбере; ди-дева – първият полубог.
Брахм, който седеше върху лотоса, така и не можа да проумее нито творението, нито лотоса, нито самия себе си. В края на милениума вятърът на опустошението раздвижи водата и като издигаше гигантски кръгообразни вълни, разклати лотоса.
Сътворението, лотосът и светът си останали загадка за Брахм, въпреки че той се опитвал да ги разбере в продължение на цял милениум – период от време, който не може даже да се измери в земни години. Следователно никой не може да постигне тайната на сътворението и на материалния космос, като се опира само на силата на собствения си ум. Човешките способности са толкова ограничени, че без помощта на Върховния Бог човекът практически не може да проникне в Божия замисъл, който стои зад процеса на сътворението, поддържането и унищожението.