ТЕКСТ 24
прек кипанта харитопалдре
сандхбхра-нӣвер уру-рукма-мӯрдхна
ратнодадхраушадхи-сауманася
вана-сраджо веу-бхуджгхрипгхре
прекм – панорамата; кипантам – затъмняваше; харита – зелено; упала – корал; адре – на хълма; сандх-абхра-нӣве – на дрехата на вечерното небе; уру – голям; рукма – злато; мӯрдхна – на върха; ратна – скъпоценни камъни; удадхра – водопади; аушадхи – треви; сауманася – на пейзажа; вана-сраджа – гирлянд от цветя; веу – дреха; бхуджа – ръце; агхрипа – дървета; агхре – нозе.
Великолепието на трансценденталното тяло на Бога надминаваше по красота кораловата планина. Кораловата планина е наметната с прекрасната дреха на вечерното небе, ала пред жълтите одежди на Бога красотата на тази наметка помръкваше. Билото на кораловата планина е увенчано със злато, но шлемът на Бога, украсен със скъпоценни камъни, затъмняваше блясъка му. Планината е обкичена с гирлянди от водопади, треви и цветя, но красотата на този планински пейзаж помръкваше пред великолепието на гигантското тяло на Бога и неговите ръце и нозе, украсени със скъпоценни камъни, перли, листа от туласӣ и цветни венци.
Красотата на природните картини, която поразява въображението на хората, е само изкривено отражение на трансценденталното тяло на Бога. Затова този, който е покорен от красотата на Бога, става равнодушен към великолепието на материалната природа, въпреки че не го подценява. В Бхагавад-гӣт (2.59) се казва, че този, който е привлечен от парам, от Върховния, вече не изпитва влечение към никакви по-низши неща.