ТЕКСТ 30
чарчарауко бхагаван-махӣдхрам
ахӣндра-бандху салилопагӯхам
кирӣа-схасра-хирая-шгам
вирбхават каустубха-ратна-гарбхам
чара – движещи се животни; ачара – неподвижни дървета; ока – мястото, или разположението; бхагават – Божествената Личност; махӣдхрам – планината; ахи-индра – Шрӣ Анантадева; бандхум – приятел; салила – вода; упагӯхам – потънал; кирӣа – шлемове; схасра – хиляди; хирая – злато; шгам – върхове; вирбхават – проявени; каустубха – скъпоценният камък Каустубха; ратна-гарбхам – океан.
Подобно на огромна планина, Богът стоеше като обител за всички движещи се и неподвижни живи създания. Той е приятел на змиите, защото Бог Ананта е негов приятел. Както планината има хиляди златни върхове, така над Бога се извисяваха хилядите глави на Ананта-нга, увенчани със златни шлемове. Както понякога планината е пълна със скъпоценни камъни, така цялото трансцендентално тяло на Бога бе обсипано с несметни скъпоценности. И както понякога планината потъва във водите на океана, така Богът от време на време се потапя във водите на опустошението.