No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 17

локо викарма-нирата кушале праматта
кармай ая твад-удите бхавад-арчане све
яс твад ася балавн иха джӣвитш
садяш чхинаттй анимия намо 'сту тасмаи

лока – хората; викарма – безсмислена работа; нирата – заети; кушале – с полезни дейности; праматта – пренебрегват; кармаи – в дейността; аям – тази; тват – от теб; удите – утвърдени; бхават – на теб; арчане – в обожание; све – тяхното; я – които; тват – докато; ася – на хората; балавн – много силна; иха – тази; джӣвита-шм – борба за съществуване; садя – непосредствено; чхинатти – търпи поражение; анимия – от вечното време; нама – моите почитания; асту – нека да бъдат; тасмаи – на него.

Хората най-често се занимават с напълно безсмислени дейности и пренебрегват истински полезните дейности, които Ти самият си препоръчал за тях. Докато те не преодолеят склонността си към безсмислена работа, всичките им планове в борбата за съществуване ще търпят поражение. Затова аз отдавам почитанията си на тебе, който действаш в образа на вечното време.

Хората най-често се занимават с напълно безсмислени дейности. Те съзнателно избягват истинската благотворна работа – преданото служене на Бога, назовавано още „правила на арчан“. Тези правила, установени от самия Бог, са изложени в Нрада пачартра и стриктно се следват от интелигентните хора, които добре знаят, че висшата цел и съвършенството на живота е да се постигне Бог Виу, корена на дървото, наречено космическо проявление. Тези регламентирани дейности са добре обяснени също в Бхгаватам и Бхагавад-гӣт. Но глупаците не разбират, че осъзнаването на Виу е в техен личен интерес. Бхгаватам (7.5.30 – 32) казва:

матир на ке парата свато в
митхо 'бхипадйета гха-вратнм
аднта-гобхир вишат тамисра
пуна пунаш чарвита-чарванм

на те виду свртха-гати хи виу
дурша йе бахир-артха-мнина
андх ятхндхаир упанӣямнс
те 'пӣша-тантрм уру-дмни баддх

наи матис твад урукрамгхри
спатй анартхпагамо яд-артха
махӣяс пда-раджо-'бхиека
никичанн на вӣта ват

„Хората, които твърдо са решили да изгният в затвора на илюзорното материално щастие, не могат да постигнат Ка съзнание нито чрез наставления от учителите си, нито чрез себепознанието, нито чрез съвместни обсъждания. Необузданите им сетива ги завличат в най-тъмните владения на невежеството и в безумството си те само дъвчат това, което вече е било дъвкано“.

„Погълнати от безсмислените си дейности, те не знаят, че крайната цел на човешкия живот е да се постигне Виу, Богът на космическото проявление. Затова всичките им усилия са съсредоточени върху тежката борба за съществуване в заблуденото материалистично общество, което е под властта на външната енергия. Ръководят ги глупави като самите тях хора, както слепец води друг слепец и накрая и двамата падат в пропаст“.

„Тези глупави хора не изпитват влечение към дейностите на Върховния Всемогъщ, който единствен може да унищожи последиците от техните глупости. И това продължава така дотогава, докато не проявят достатъчно разум и се съгласят да бъдат водени от великите души, свободни от всякакви материални привързаности“.

В Бхагавад-гӣт Богът моли всички да изоставят всякакви други предписани задължения и да се отдадат единствено на арчан, дейности за неговото удовлетворяване. Но подобен род дейности не привличат почти никого. Всички предпочитат дейностите, които са повече или по-малко бунт срещу Върховния Бог. Макар и косвено, системите гна и йога също отричат властта на Бога. Единствената истински благочестива дейности е арчан, обожанието на Бога. Понякога гна и йога могат да бъдат приети като част от арчан, но само когато крайната им цел е Виу, в никакъв друг случай. В заключение можем да кажем, че преданите на Виу са единствените човешки същества, достойни за освобождение. Останалите водят напразна борба за съществуване, от която няма никаква реална полза.

« Previous Next »