ТЕКСТ 24
нбхи-храдд иха сато 'мбхаси яся пусо
вигна-шактир ахам сам ананта-шакте
рӯпа вичитрам идам ася виввато ме
м рӣриӣа нигамася гир висарга
нбхи-храдт – от езерото на пъпа; иха – в този милениум; сата – лежащ; амбхаси – във водата; яся – този, чийто; пуса – на Божествената Личност; вигна – на цялата вселена; шакти – енергия; ахам – аз; сам – бях роден; ананта – безкраен; шакте – на могъщия; рӯпам – форма; вичитрам – разнообразна; идам – тази; ася – негова; виввата – като създавам; ме – на мен; м – не може; рӣриӣа – да изчезне; нигамася – на Ведите; гирм – на звуците; висарга – вибрация.
Енергиите на Бога са неизброими. Докато Той лежи във водите на унищожението, от езерото на пъпа му израства лотос и от този лотос се раждам аз като съвкупната енергия на вселената. Сега аз се занимавам с това да дам израз на разнообразните му енергии, които приемат формата на материалния космос. И се моля в хода на тези материални дейности да не се отклоня от звуците на ведическите химни.
Всеки човек, който отдава на Бога трансцендентално любовно служене в материалния свят, има склонност към материални дейности и ако не е достатъчно силен да се защити от атаките на материалната привързаност, може да се отклони от духовния път. В процеса на сътворението Брахм трябва да създава всевъзможни живи същества с тела, които да са подходящи за съответните материални условия. Той иска да бъде закрилян от Бога, защото ще е принуден да общува с безброй много покварени живи създания. Един брхмаа може да пропадне и да загуби своята брахма-теджас – силата на браминското си могъщество, – ако общува с твърде голям брой порочни обусловени души. Брахм, който е най-добрият сред брхмаите, се бои от подобно падение и затова се моли на Бога да го защитава. Това може да послужи като предупреждение към всички, които искат да напредват по пътя към духовното. Ако човек не е достатъчно закрилян от Бога, той може да рухне от духовната си позиция. Затова всички постоянно трябва да се молим на Бога да ни закриля и да ни благослови да изпълняваме дълга си. Бог Чайтаня също поръчал на преданите си да проповядват неговото учение навсякъде, като ги уверил, че ще ги защитава от атаките на материалните привързаности. Ведите сравняват пътя на духовното себепознание с острието на бръснач – и най-малкото невнимание може да пролее кръв. Ала душата, която напълно се е предала на Бога и винаги търси покровителството му, докато изпълнява поверените си задължения – тя не е застрашена да падне в океана на материалното замърсяване.