ТЕКСТ 15

В тази строфа срещаме думите тма-ӣша-брахма-самбхавн. С думата тма се назовава Свръхдушата, или Виу, думата ӣша обозначава Шива, а думата брахма се отнася за четириглавия Брахм. Тримата синове на Анасӯ – Датттрея, Дурвс и Сома – частично въплъщавали тези трима полубогове. тма не принадлежи към категорията на полубоговете или на живите същества – Той е Виу и затова за него се казва, че е вибхиннша-бхӯтнм. Виу, Свръхдушата, е бащата, от чието семе произлизат всички живи същества, включително Брахм и Шива. Тъй като в случая е използвана думата аша, неотделима частица, тма може да има и друг смисъл, а именно че Свръхдушата, която е изначалният принцип у всяка тма, т.е. която е душата у всяко живо същество, се появила под образа на Датттрея.

В Бхагавад-гӣт се казва, че индивидуалните души са частици от Върховната Божествена Личност, от Свръхдушата. Тогава защо не приемаме и Датттрея за такава частица? В дадената строфа Шива и Брахм също са наречени частици – защо тогава не ги смятаме за обикновени индивидуални души? Отговорът на тези въпроси е следният. И проявленията на Виу, и обикновените живи същества са само частици от Върховния Бог, който винаги е ненадминат и недостижим, но помежду си тези частици се делят на различни категории. Варха Пура обяснява, че някои от тях са свша, а други – вибхиннша. Частиците вибхиннша са джӣвите (обикновените живи същества), а частиците свша се отнасят към категорията на Виу. Сред категорията на джӣвите, т.е. на частиците вибхиннша, също има йерархия. Във Виу Пура се обяснява, че индивидуалните души, неотделими частици от Върховния Бог, имат склонността да попадат под влиянието на външната енергия, наречена илюзия, или м. Тези индивидуални частици, носещи името сарва-гата, странстват из цялото творение и са принудени да изпитват непоносимите страдания на материалното съществуване. Степента, до която могат да преодолеят покрилото ги невежество, зависи от характера на дейностите им и от това, под влиянието на какви гуи на материалната природа се намират. Например джӣвите в гуата на доброто страдат по-малко от тези в гуата на невежеството. Но всяко живо същество по природа се отличава с чисто Ка съзнание, защото всички живи същества са неотделими частици от Върховния Бог. Неотделимите частици от Бога притежават същото съзнание, каквото и самият Бог, и според степента, до която това съзнание е пречистено от материалното замърсяване, те заемат едно или друго положение. Веднта сӯтра сравнява различните категории живи същества със свещи или лампи с различен блясък. Всички електрически крушки излъчват светлина, но някои от тях имат мощност хиляда свещи, други – петстотин свещи, трети – сто или само петдесет свещи и т.н. Всички електрически крушки излъчват светлина, ала с различна сила. Аналогична градация съществува и при Брахман. Най-силната светлина, стопроцентната мощност, се излъчва от Ка, а експанзиите свша на Върховния Бог под образа на различни Виу-форми, както и самият Шива, са като крушки с различна мощност. Експанзиите от категорията виу-таттва притежават деветдесет и четири процента от мощността на върховния източник, експанзиите от категорията шива-таттва – осемдесет и четири процента, а Брахм – седемдесет и осем процента. Живите същества притежават същата мощност като Брахм, но когато са в обусловено състояние, тази мощност отслабва. Наличието на йерархия при Брахман е факт, който не може да бъде отречен. И така, думите тмеша-брахма-самбхавн свидетелстват, че Датттрея бил частица от самия Виу, докато Дурвс и Сома били частици съответно от Шива и Брахм.