ТЕКСТ 57
со 'я стхити-вятикаропашамя сн
саттвена на сура-ган анумея-таттва
дшд адабхра-каруена вилоканена
яч чхрӣ-никетам амала кипатравиндам
са – този; аям – Той; стхити – на сътворения свят; вятикара – бедите; упашамя – за да унищожи; сн – създаде; саттвена – с гуата на доброто; на – нас; сура-ган – полубоговете; анумея-таттва – който може да бъде разбран с помощта на Ведите; дшт – да погледне; адабхра-каруена – милостиво; вилоканена – взор; ят – който; шрӣ-никетам – обител на богинята на щастието; амалам – съвършен; кипата – засенчва; аравиндам – лотос.
Дано тази Върховна Божествена Личност, която човек може да опознае чрез истински авторитетните ведически писания и която донесе мир и благополучие, за да унищожи бедите в сътворения свят, бъде така добра да обърне взор към полубоговете. Нейният милостив поглед засенчва красотата на чистия лотосов цвят, обител на богинята на щастието.
С удивителните си действия материалната природа скрива от взора ни Върховната Божествена Личност, първоизточника на космическото творение, както дъждовните облаци или облаците от прах понякога скриват от погледа ни небесната шир, слънцето и луната. Да се открие първопричината на проявения космос, е изключително трудно, затова учените-материалисти заявяват, че изначалният източник на всичко сътворено е природата. Но от шстрите – автентичните писания, такива като Бхагавад-гӣт и другите ведически произведения – узнаваме, че зад чудното космическо творение стои Богът, Върховната Личност, който понякога се появява, за да поддържа функционирането на материалните вселени или за да даде възможност на всички, които са в гуата на доброто, да го видят. Той е причината за сътворението и унищожението на проявения космос. Затова полубоговете, изпълнени с желание да получат благословията му, се молели Той да ги дари със своя милостив поглед.