ТЕКСТОВЕ 18 – 19
бхаллаи сачхидямнн
широбхиш чру-куалаи
ӯрубхир хема-тлбхаир
дорбхир валая-валгубхи
хра-кейӯра-мукуаир
уӣаиш ча мах-дханаи
сттс т раа-бхуво
реджур вӣра-мано-хар
бхаллаи – от стрелите му; сачхидямннм – покосените яки; широбхи – глави; чру – красиви; куалаи – обици; ӯрубхи – бедра; хема-тлбхаи – като златни палми; дорбхи – ръце; валая-валгубхи – красиви гривни; хра – гирлянди; кейӯра – гривни над лактите; мукуаи – шлемове; уӣаи – с тюрбани; ча – също; мах-дханаи – много ценни; стт – покрито; т – тези; раа-бхува – бойното поле; реджу – блестяха; вӣра – на героите; мана-хар – смущаваха ума.
Мъдрецът Маитрея продължи: Скъпи Видура, яките, които бяха покосени от стрелите на Дхрува Махрджа, носеха на главите си тюрбани и красиви обици. Нозете им бяха стройни като златни палми, на китките, а също и над лактите им блестяха златни гривни, а главите им бяха увенчани с прекрасни шлемове, отрупани със злато. Яркият блясък на тези скъпоценности, пръснати по бойното поле, бе толкова привличащ, че можеше да всее смут в ума дори на най-великия герой.
По всичко личи, че в древността воините отивали на бой пременени и окичени със златни украшения, с тюрбани и шлемове на главите си, а победителите в битката получавали като трофей накитите на загиналите. Златните доспехи, бижутата и скъпоценностите на мъртвите воини били голямо изкушение за победителите.