ТЕКСТ 21
апашямна са тадтатйина
мах-мдхе качана мнавоттама
пурӣ дидканн апи нвишад дви
на мйин веда чикӣрита джана
апашямна – не виждайки; са – Дхрува; тад – тогава; татйинам – въоръжени противникови воини; мах-мдхе – на великото бойно поле; качана – някой; мнава-уттама – най-съвършеното човешко създание; пурӣм – града; дидкан – искайки да разгледа; апи – въпреки; на вишат – не влезе; двим – на враговете; на – не; мйинм – на мистиците; веда – знае; чикӣритам – замислите; джана – никой.
Дхрува Махрджа, най-съвършеният сред човешките същества, огледа огромното бойно поле и се убеди, че не е останал нито един вражески воин, който да е способен да носи оръжие. Тогава му се прииска да влезе и да разгледа град Алакпурӣ, ала си помисли: „Никой не е в състояние да предугади кроежите на мистиците яки“.