No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 13

титика каруа
маитр чкхила-джантуу
саматвена ча сарвтм
бхагавн сампрасӣдати

титика – с търпение; каруа – със състрадание; маитр – с дружелюбие; ча – също; акхила – всеобщ; джантуу – към живите същества; титика – с търпение; каруа – със състрадание; маитр – с дружелюбие; ча – също; акхила – всеобщ; джантуу – към живите същества; саматвена – с еднакво отношение; ча – също; сарва-тм – Свръхдушата; бхагавн – Върховната Божествена Личност; сампрасӣдати – е много удовлетворена.

Върховният Бог е много доволен от предания, който е търпелив, състрадателен и дружелюбен и се отнася еднакво към всички живи същества, защото вижда у тях Свръхдушата.

Предан, който е постигнал втората степен в духовното развитие, е длъжен да действа така, както предписва тази строфа. В развитието си всеки предан минава през три етапа. Отначало вниманието му е насочено единствено към храмовите божества и той обожава Бога с искрена преданост, в съответствие с правилата и предписанията. Когато постигне втората степен в духовното развитие, той осъзнава взаимоотношенията си с Бога, с другите предани, с невинните, макар и невежи хора, и със злонамерените. Понякога злонамерените хора съзнателно му причиняват трудности и страдания, затова тук се казва, че преданият трябва да притежава огромно търпение. Освен това той трябва да проявява състрадание към невинните хора, които тънат в невежество. Задачата на проповедника е да дарява с милост невинните, за да могат те да поемат по пътя на преданото служене. По природа всеки е вечен слуга на Върховния Бог, затова преданият има за задача да пробуди Ка съзнанието, което спи в душите на хората. В това намира израз неговото милосърдие. А с преданите, които се намират на неговото равнище на духовно развитие, той трябва да поддържа дружески отношения. Преданият трябва да гледа на всяко живо същество като на частица от Върховния Бог. Живите същества може да се въплътени в различни форми, но както ни учи Бхагавад-гӣт, този, който има истинско знание, не обръща внимание на външните различия. Върховният Бог високо цени такова отношение към живите същества. Затова тук се казва, че святият човек винаги е търпелив, милостив и спокоен, приятел е на всекиго и никому не причинява зло. Това са само някои от прекрасните качества на преданите.

« Previous Next »