ТЕКСТ 14
сампрасанне бхагавати
пуруа прктаир гуаи
вимукто джӣва-нирмукто
брахма нирвам ччхати
сампрасанне – при удовлетворение; бхагавати – на Върховната Божествена Личност; пуруа – човек; прктаи – от материалните; гуаи – гуи на природата; вимукта – освободен; джӣва-нирмукта – освободен и от финото тяло; брахма – безкрайно; нирвам – духовно блаженство; ччхати – достига.
Този, който истински удовлетвори Върховната Божествена Личност, още в сегашния си живот се освобождава от въздействието и на грубото, и на финото тяло. И когато преодолее влиянието на гуите на материалната природа, той постига безкрайно духовно блаженство.
В предишната строфа бе обяснено, че човек трябва да се отнася към всички живи същества с търпение, милосърдие и дружелюбие и да не прокарва разлики между тях. Когато се държи по такъв начин, той удовлетворява Върховния Бог и затова веднага се освобождава от всички материални обусловености. Богът потвърждава това в Бхагавад-гӣт: „Този, който ми служи искрено и всеотдайно, веднага се издига до трансцендентално равнище и се наслаждава на безкрайно духовно блаженство“. В материалния свят всички живи същества търсят щастие, но въпреки отчаяните си опити да бъдат щастливи те непрекъснато страдат. Печален факт е, че хората не знаят как да постигнат щастие и блаженство. Атеистите не вярват в Бога и естествено не могат да го удовлетворят. А тук ясно е казано, че когато удовлетвори Върховната Божествена Личност, човек мигновено постига духовно равнище и животът му се изпълва с вечно блаженство. По такъв начин неговото битие става нематериално, което значи, че той вече не се намира под влиянието на материалната природа.
Думата сампрасанна, която е употребена в тази строфа, значи „доволен“. Човек трябва да действа така, че да удовлетворява Бога, а не себе си. Разбира се, когато Богът е доволен, преданият също изпитва задоволство. Това е тайнството на бхакти йога. Хората, които не следват процеса на бхакти йога, мислят единствено за собственото си удоволствие. Никой не се стреми да удовлетвори Бога. Кармӣте са погълнати от усилия да задоволят грубите си сетива; онези, които притежават по-висше знание, са заети със същото, но на по-фино равнище. Ако кармӣте търсят удоволствие в сетивните усещания, гнӣте се опитват да го намерят в процеса на интелектуалните дейности и на умозрителното философстване, защото това ги кара да се чувстват като богове. А тези, които се занимават с мистична йога, се надяват да постигнат блаженство, като овладеят различните видове мистични съвършенства. И единствено преданите се опитват да удовлетворят Върховната Божествена Личност. Процесът на себепознание, който следват преданите, коренно се различава от процеса на кармӣте, на гнӣте и на йогӣте. Те се опитват да удовлетворят самите себе си, докато преданите се стремят да удовлетворят Бога. Като използва всичките си сетива в любовно служене на Бога, преданият веднага се издига до трансцендентално равнище и животът му се изпълва с безкрайно духовно