ТЕКСТ 21

И Брахм, и дребният комар са живи същества, обитаващи материалния свят. И двамата са малки духовни искрици, частици от Върховния Бог. В съответствие с кармата им Богът е дал на единия кратък, а на другия – необикновено дълъг живот. Но в Брахма сахит откриваме следните думи: карми нирдахати – Богът намалява или напълно унищожава кармичните реакции на преданите. Същото е казано и в Бхагавад-гӣт: ягртхт кармао 'нятра – всяка дейност трябва да има за цел да удовлетвори Върховния Бог, в противен случай вършителят ѝ ще бъде обвързан от нейните резултати. Подчинено на вечното време и на законите на кармата, живото същество се скита из вселената, като понякога се въплъщава в тяло на комар, а друг път става Брахм. Разумният човек не открива голям смисъл в подобен начин на съществуване. Бхагавад-гӣт (9.25) предупреждава живите същества: нти дева-врат девн – тези, които се кланят на полубоговете, отиват на техните планети; тези, които се кланят на прадедите, на Питите, заминават при тях; хората, които са погълнати от материални дейности, остават в същата материална среда. Но преданите, които отдават предано служене, достигат обителта на Върховната Божествена Личност, където няма ни раждане, нито смърт, нито материални форми на съществуване, подчинени на закона на кармата. Затова най-добрата възможност за всяко живо същество е да следва процеса на преданото служене и да се върне вкъщи, при Бога. Шрӣла Бхактивинода хкура съветва: „Приятелю мой, вълните на времето те люшкат и те отнасят в океана на материалния свят. Опитай да разбереш, че си вечен слуга на Бога – тогава ще дойде краят на твоите страдания и ти ще бъдеш вечно щастлив“.