ТЕКСТ 22
кечит карма вадантй ена
свабхвам апаре нпа
еке кла паре даива
пуса кмам утпаре
кечит – някои; карма – плодоносни дейности; ваданти – обясняват; енам – това; свабхвам – природа; апаре – други; нпа – скъпи царю Дхрува; еке – едно; клам – време; паре – други; даивам – съдба; пуса – на живото същество; кмам – желание; ута – също; апаре – други.
Някои твърдят, че разнообразието сред формите на живот и съпровождащите ги страдания и наслади са следствие от действието на закона на кармата. Други смятат, че тези различия са заложени в природата на живите същества, трети – че те се дължат на хода на времето, четвърти – че са съдба, а има и такива, които обясняват разнообразието с желанието на живото същество.
На този свят има какви ли не философи – мӣмсаки, атеисти, космолози, сексуалисти и още цял ред интелектуални празнодумци. Но истината е, че единствено собствените ни материални дейности ни приковават в материалния свят, като ни заставят да приемаме различни форми на съществуване. Ведите обясняват, че причина за разнообразието сред формите на живот е желанието на живото същество. Живото същество не е камък. То е изпълнено с безброй желания, кма. Във Ведите се казва: кмо 'карӣт. По природа живите същества са частици от Бога, както искрите са частици от огъня, но заради желанието си да властват над материалната природа те са попаднали в материалния свят. Това е факт. Всяко живо създание с всички сили се опитва да господства над материалните ресурси.
Кма, желанието, не може да бъде унищожено. Някои философи твърдят, че ако се избави от желанията си, човек отново става свободен. Но желанията са неунищожими, защото са отличителна характеристика на живото същество. Само камъните не изпитват желания. Затова Шрӣла Нароттама дса хкура ни съветва да трансформираме желанията си, като ги насочим към служенето за Върховната Божествена Личност. Тогава те ще се пречистят. А когато желанията на живото същество се пречистят, то се освобождава от материалните замърсявания. И така, всички теории, с които философите се опитват да обяснят многообразието сред формите на живот и съпровождащите го удоволствия и страдания, са несъвършени. Истината е съвсем проста: ние сме вечни слуги на Бога, но когато забравим отношенията си с него, попадаме в материалния свят и там извършваме най-различни дейности, чиито плодове ни доставят удоволствие или ни причиняват страдание. В материалния свят са ни отвели желанията ни, но същите тези желания са способни и да ни измъкнат от него, стига да бъдат пречистени и използвани в предано служене на Бога. Само така можем да спрем да се скитаме из вселената, сменяйки най-различни форми и условия на живот.