ТЕКСТ 25

Думата анахакра, използвана в тази строфа, значи „лишен от его“. Обусловената душа има лъжливо его и под действието на своята карма се въплъщава в различни тела в материалния свят. Понякога тя попада в тяло на полубог и тогава си мисли, че е полубог. Друг път получава кучешко тяло и започва да се мисли за куче. Между тялото и душата на Върховната Божествена Личност обаче няма разлика. Затова тези, които смятат Ка за обикновен човек, в Бхагавад-гӣт са наречени глупаци, лишени от знание за трансценденталната му природа. Богът казва: на м карми лимпанти – Той не е обвързан от действията си, защото гуите на материалната природа нямат власт над него. А ние сме подвластни на трите материални гуи и това се доказва от самия факт, че сме въплътени в материални тела. Богът казва на Арджуна: „И ти, и Аз сме се раждали много пъти, но Аз помня всичките си явявания, а ти – не“. В това се състои разликата между живото същество, или обусловената душа, и Върховната Душа. Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, няма материално тяло. И тъй като няма материално тяло, Тя не е обвързвана от резултатите на дейностите, които извършва. Много философи мвдӣ смятат, че тялото на Ка е въплъщение на материалното добро, като по този начин разграничават душата на Ка и тялото му. Но истината е, че колкото и да е изпълнено с материално добро, тялото на обусловената душа си остава материално, докато тялото на Ка е напълно трансцендентално, духовно и няма нищо общо с материята. Ка няма лъжливо его, защото не се отъждествява с илюзорно и тленно тяло. Неговото тяло винаги е духовно и вечно. Когато идва в материалния свят, Той се появява в същото това свое тяло, изначално и трансцендентално. В Бхагавад-гӣт тялото на Ка е наречено пара бхвам. Думите пара бхвам и дивям са изключително важни, за да разберем правилно личността на Ка.