ТЕКСТ 27
там ева мтюм амта тта даива
сарвтманопехи джагат-паряам
ясмаи бали вишва-сджо харанти
гво ятх ваи наси дма-янтрит
там – на него; ева – несъмнено; мтюм – смърт; амтам – безсмъртие; тта – скъпи сине; даивам – Върховният; сарва-тман – изцяло; упехи – отдай се; джагат – на света; паряам – крайната цел; ясмаи – на когото; балим – дарове; вишва-сджа – Брахм и всички останали полубогове; харанти – носят; гва – бикове; ятх – както; ваи – със сигурност; наси – в ноздрите; дма – с въже; янтрит – управлявани.
Скъпо мое момче, отдай се на Върховната Божествена Личност, крайната цел, към която се стреми целият свят. Всички живи създания, дори Брахм и останалите полубогове, са подчинени на него, както бикът, теглен с въже през ноздрите, се подчинява на земеделеца.
Материалната болест на живото същество се изразява в това, че то обявява себе си за независимо от върховния повелител. На практика материалното ни съществуване започва тогава, когато забравим върховния си господар и у нас се пробуди желание да господстваме над материалната природа. Обусловените души в материалния свят с всички сили се стремят да бъдат абсолютни господари – в личния си живот, в национален и в обществен план. Свямбхува Ману посъветвал Дхрува Махрджа да спре битката, защото виждал, че в желанието си за отмъщение Дхрува иска да заличи целия род на яките. В тази строфа Свямбхува Ману разкрива неизмеримото могъщество на Върховния, за да изкорени гордостта от сърцето на Дхрува. Особено внимание трябва да обърнем на думите мтюм амтам – „смърт и безсмъртие“. В Бхагавад-гӣт Богът казва: „Аз съм безмилостната смърт, която отнема всичко от демоните“. Демоните постоянно се борят с материалната природа, опитвайки се да наложат господството си над нея. Живот след живот те все по-здраво се оплитат в мрежата на материалния свят. За демоните Богът се явява в образа на смъртта, но за преданите Той е амта, вечен живот. Преданите, които непрекъснато служат на Бога, на практика вече са постигнали безсмъртие, защото всяко дело, с което се занимават в сегашния си живот, ще намери своето продължение и в следващия. Те просто ще сменят материалните си тела с духовни. За разлика от демоните, преданите няма да бъдат принудени да се въплъщават в нови и нови материални тела. Затова Богът е едновременно и смъртта, и безсмъртието. За демоните Той е смъртта, за преданите – безсмъртието. Той е крайната цел, към която се стремят всички, защото е причината на всички причини. Затова Дхрува Махрджа бил посъветван да се предаде на Бога от цялото си сърце, като изостави всички егоистични стремежи. Някой може да попита: „Тогава защо хората обожават полубоговете?“. Отговорът се съдържа в самата строфа – на полубоговете се кланят тези, които не са особено интелигентни. Самите полубогове приемат всички жертвоприношения единствено за да ги предложат на Върховната Божествена Личност.