ТЕКСТ 28
я пача-варо джананӣ тва вихя
мту сапатн вачас бхинна-марм
вана гатас тапас пратяг-акам
рдхя лебхе мӯрдхни пада три-лок
я – който; пача-вара – петгодишен; джананӣм – майка; твам – ти; вихя – изоставяйки; мту – майката; са-патн – на мащехата; вачас – от думите; бхинна-марм – с наранено сърце; ванам – в гората; гата – отиде; тапас – чрез отречения; пратяк-акам – Върховния Бог; рдхя – обожавайки; лебхе – постигна; мӯрдхни – висшата; падам – позиция; три-лок – в трите свята.
Скъпи Дхрува, когато бе едва петгодишен, огорчен от думите на своята мащеха, ти смело напусна бащиния си дом и отиде в гората, за да се посветиш на процеса на йога, чиято крайна цел е човек да осъзнае Върховната Божествена Личност. Благодарение на усилията си ти постигна най-висшата позиция в трите свята.
Ману се гордеел, че има внук като Дхрува Махрджа, защото още петгодишен Дхрува започнал да медитира върху Върховната Божествена Личност, а след шест месеца вече видял Върховния Бог пред себе си, лице в лице. Той бил гордостта на династията, водеща началото си от Ману, т.е. на целия човешки род. Човечеството води началото си от Ману. На санскритски „човек“ е мануя, което значи „потомък на Ману“. Дхрува Махрджа прославил не само царския род на Свямбхува Ману, но и цялото човечество. Той вече се бил предал на Върховния и затова Ману го помолил да не прави нищо, което не подобава на една отдадена душа.