No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 3

на бхавн авадхӣд якн
на як бхртара тава
кла ева хи бхӯтн
прабхур апяя-бхвайо

на – не; бхавн – ти; авадхӣт – уби; якняките; на – не; якшяките; бхртарам – брат; тава – твой; кла – време; ева – несъмнено; хи – заради; бхӯтнм – на живите същества; прабху – Върховният Бог; апяя-бхвайо – на унищожението и сътворението.

Всъщност не ти уби яките, както не те са истинските убийци на брат ти – истинската причина за всяко сътворение и унищожение е Върховният Бог в аспекта си на вечното време.

Когато пазителят на съкровищницата нарекъл Дхрува Махрджа „безгрешен“, Дхрува вероятно се почувствал виновен за убийството на толкова много яки и започнал да изпитва угризения на съвестта. Кувера обаче го успокоил, че не е извършил никакъв грях, защото не е истинският убиец на яките. Дхрува просто изпълнявал царския си дълг, наложен му от законите на природата. „Не мисли също така, че яките са виновни за убийството на брат ти – казал Кувера. – Неговата смърт бе неизбежна, защото му бе отредена от законите на природата. Вечното време, което е един от аспектите на Върховния Бог, е истинската причина за всяко унищожение и сътворение; ти не носиш отговорност за действията му“.

« Previous Next »