ТЕКСТ 40
са шарсанам удямя
мгаюр вана-гочара
хантй асдхур мгн дӣнн
вено 'св итй араудж джана
са – това момче Вена; шарсанам – лъка си; удямя – вземайки; мгаю – ловецът; вана-гочара – отивайки в гората; ханти – убиваше; асдху – много жесток; мгн – елени; дӣнн – нещастни; вена – Вена; асау – ето го; ити – така; араут – викаха; джана – всички хора.
Въоръжено с лък и стрели, жестокото момче отиваше в гората и там без всякаква причина започваше да убива невинни сърни и елени. Навсякъде, където се появеше, хората се разбягваха с викове: „Иде жестокият Вена! Иде жестокият Вена!“.
Катриите имат право да ловуват, за да се упражняват в бойното изкуство, а не за да ядат месото на убитите животни или пък с друга някаква цел. Понякога царете катрии са длъжни лично да обезглавяват престъпниците, осъдени на смърт, затова те имат право да ходят на лов и да се упражняват в бойното изкуство. Но Вена, синът на цар Ага, бил потомък на лош род и израснал жесток и своенравен. Той обичал да ходи в гората и да избива животните без каквато и да е нужда. Навсякъде, където се появял, той всявал ужас и хората се разбягвали с викове: „Вена идва насам! Вена идва!“. Така още от най-ранно детство Вена всявал страх у своите поданици.