ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Сӯта Госвмӣ се обърна към ите, оглавявани от Шаунака, и каза: Разказът на Маитрея и за възнесението на Дхрува Махрджа в обителта на Бог Виу предизвика у Видура силни духовни емоции. Обзет от желание да научи още повече, Видура зададе на Маитрея такива въпроси.

ТЕКСТ 2: Видура се обърна към Маитрея с такива въпроси: О, най-велик от преданите, кои са Прачетите? Към кой род принадлежат те? Чии синове са и къде провеждаха тези велики жертвени церемонии?

ТЕКСТ 3: Видура продължи: Зная, че мъдрецът Нрада е най-великият от всички предани. Той е изложил пчартрика – правилата за отдаване на предано служене – и непосредствено е виждал Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 4: За да удовлетворят Бога, Върховната Личност, Прачетите извършвали в негова чест религиозни обреди и жертвени церемонии, а през това време великият мъдрец Нрада им разказвал за трансценденталните качества на Дхрува Махрджа.

ТЕКСТ 5: Скъпи брхмае, как Нрада Муни възславил Бога, Върховната Личност, кои негови забавления описал? Горя от желание да чуя за тях. Моля те, разкажи ми всичко с най-големи подробности.

ТЕКСТ 6: Великият мъдрец Маитрея отвърна: Скъпи Видура, когато Махрджа Дхрува се оттегли в гората, неговият син Уткала отказа да заеме бащиния си трон и да стане владетел на всички земи на планетата.

ТЕКСТ 7: От самото си раждане Уткала бе напълно удовлетворен и непривързан към светското. Той бе винаги невъзмутим и спокоен, защото виждаше, че всичко е разположено в Свръхдушата, а Свръхдушата се намира във всяко сърце.

ТЕКСТОВЕ 8 – 9: С помощта на знанието за Върховния Брахман той се беше освободил от оковите на тялото и бе постигнал нирва. Той бе потопен в трансцендентално блаженство, което не го напускаше нито за миг и непрекъснато се усилваше благодарение на постоянните му занимания с бхакти йога, която е като огън, изпепеляващ всички материални замърсявания. Осъзнал истинската си същност и вечните си отношения с Върховния Бог, навсякъде Уткала виждаше единствено Бога и непрекъснато му отдаваше предано служене.

ТЕКСТ 10: Ограничените хора, които срещаха Уткала по пътя си, го мислеха за глупав, сляп, ням, глух и луд, въпреки че той беше напълно нормален. Той бе като огън, тлеещ под слой от пепел.

ТЕКСТ 11: Министрите и възрастните членове на царското семейство също смятаха Уткала за недоразвит и малоумен, затова решиха да поставят на царския престол по-малкия му брат Ватсара, син на Бхрами. Така Ватсара стана повелител на света.

ТЕКСТ 12: Цар Ватсара имаше съпруга на име Сварвӣтхи, към която бе нежно привързан и която му роди шест сина: Пупра, Тигмакету, Иа, Ӯрджа, Васу и Джая.

ТЕКСТ 13: Пупра имаше две съпруги – Прабх и До. Прабх роди трима синове: Пртар, Мадхяндинам и Сям.

ТЕКСТ 14: До също роди трима синове: Прадоа, Нишитха и Вюа. Пукариӣ, жената на Вюа, на свой ред даде живот на един много могъщ син, наречен Сарватедж.

ТЕКСТОВЕ 15 – 16: кӯти, жената на Сарватедж, роди син на име Чкуа, който в края на епохата на Ману стана шестият Ману. Неговата съпруга Навал също роди благочестиво потомство – синовете Пуру, Кутса, Трита, Дюмна, Сатявн, та, Врата, Агниома, Атӣртра, Прадюмна, Шиби и Улмука.

ТЕКСТ 17: Улмука, един от тези дванайсет сина, със своята жена Пукариӣ създаде шест мъжки рожби. Те всичките бяха много добри синове и се казваха Ага, Суман, Кхти, Крату, Агир и Гая.

ТЕКСТ 18: Сунӣтх, съпругата на Ага, роди момче на име Вена, което имаше много зъл характер. Огорчен от лошия нрав на сина си, святият цар Ага напусна своя дом и царството и се усамоти в гората.

ТЕКСТОВЕ 19 – 20: Скъпи Видура, когато великите мъдреци прокълнат някого, клетвите им поразяват досущ като мълнии. Затова, щом обзети от гняв, те проклеха цар Вена, той веднага умря. След смъртта му в страната, останала без владетел, завърлуваха крадци и разбойници, настана анархия и целият народ търпеше беди и страдания. Като видяха това, мъдреците хванаха дясната ръка на мъртвия Вена и движейки я енергично напред-назад, започнаха да разтърсват с все сила мъртвото тяло, докато накрая от него се появи цар Птху, който бе частично въплъщение на самия Бог Виу и изначалният властелин на света.

ТЕКСТ 21: Обръщайки се към Маитрея, Видура каза: Скъпи брхмае, цар Ага се славел като изключително благороден управник. Той имал възвишен характер, бил истински светец и закрилял браминската култура. Как е възможно такава велика душа да създаде недостоен син като Вена, заради когото да загуби всякакво желание да управлява страната и впоследствие да я напусне?

ТЕКСТ 22: Видура попита и друго: Защо великите мъдреци, които познават съвършено добре религиозните принципи, решили да прокълнат цар Вена и му отсъдили най-тежкото наказание (брахма-шпа), след като той самият носел жезъла на наказателната власт?

ТЕКСТ 23: Поданиците никога не бива да съдят царя си, дори ако им се струва, че той върши голям грях. Заради властта и могъществото си царят винаги превъзхожда останалите управници.

ТЕКСТ 24: Скъпи брхмае – помоли се Видура на Маитрея, – ти знаеш всичко, което се е случвало в миналото, и умееш да виждаш онова, което ще стане в бъдеще. Моля те, разкажи ми за стореното от цар Вена. Аз съм твой верен слуга и те моля да ми разкажеш тази история.

ТЕКСТ 25: Шрӣ Маитрея отвърна: Скъпи Видура, веднъж великият цар Ага реши да извърши великото жертвоприношение, наричано ашвамедха. Всички брхмаи, които присъстваха на ритуала, владееха умението да викат полубоговете, но въпреки усилията им нито един полубог не се появи на жертвената арена и не взе участие в церемонията.

ТЕКСТ 26: Тогава жреците, които изпълняваха жертвения обред, казаха на цар Ага: О, царю, ние предлагаме пречистеното масло в огъня според всички изисквания, ала въпреки усилията ни полубоговете отказват да го приемат.

ТЕКСТ 27: О, царю, знаем, че си приготвил жертвените предмети и дарове с голяма вяра и прилежание и сме сигурни, че те всички са чисти. От своя страна ние безгрешно пеем ведическите химни – всички жреци и брхмаи, събрали се тук, си знаят добре работата и извършват правилно церемониите.

ТЕКСТ 28: Скъпи царю, не откриваме и най-малка причина, поради която полубоговете могат да се чувстват обидени или пренебрегнати, ала въпреки това, наблюдавайки жертвения обред, те отказват да приемат своите дялове. Не можем да разберем защо става така.

ТЕКСТ 29: Тези думи на жреците много натъжиха цар Ага – продължи Маитрея. Като помоли първо за разрешение, той наруши мълчанието си и се обърна с въпрос към всички жреци, присъстващи на жертвената арена.

ТЕКСТ 30: Цар Ага се обърна към всички жреци: Скъпи свещенослужители, моля ви, кажете ми какъв грях съм сторил. Въпреки всички възвания нито един полубог не пожела да вземе участие в жертвоприношението ми, нито пък прие своя дял от предложените дарове.

ТЕКСТ 31: Главните жреци казаха: О, царю, в този живот ти не си сторил грях дори в мислите си, така че напразно се укоряваш. Но ние виждаме, че имаш един грях от предишния си живот и затова въпреки всичките ти достойнства не можеш да се сдобиеш със син.

ТЕКСТ 32: О, царю, дано те спохожда само добро! Ти нямаш син, но ако се обърнеш с молба към Върховния Бог и го помолиш да ти даде мъжка рожба и ако освен това извършиш подобаващо жертвоприношение, Богът, наслаждаващият се на всички жертвени дарове, ще изпълни желанието ти.

ТЕКСТ 33: Когато Хари, върховният наслаждаващ се на всички жертвени ритуали, се яви, за да изпълни желанието ти да имаш син, всички полубогове ще го последват и ще приемат своите дялове от жертвоприношението.

ТЕКСТ 34: Когато човек извършва жертвоприношения (в съответствие с принципите на карма-ка), той получава всичко, за което е молил Бога.

ТЕКСТ 35: И за да може цар Ага да има син, брхмаите решиха да направят жертва за Бог Виу, който се намира в сърцата на всички живи създания.

ТЕКСТ 36: Веднага щом предложиха жертвата в огъня, на олтара право от пламъците се появи фигура на човек, който носеше златен гирлянд и бе облечен в белоснежни одежди. В ръцете си той държеше златно гърне, пълно с ориз, сварен в мляко.

ТЕКСТ 37: С позволението на брхмаите царят взе в шепи ястието и вдъхна аромата му, а след това, понеже бе много великодушен, даде част от него и на съпругата си.

ТЕКСТ 38: Скоро след като изяде ориза, който можеше да ѝ даде мъжка рожба, бездетната царица забременя от съпруга си и роди син.

ТЕКСТ 39: Това момче бе потомък не само на праведници, но и на безбожници, защото дядо му по майчина линия бе олицетворение на смъртта. Наследило неговите качества, момчето израсна като истински демон.

ТЕКСТ 40: Въоръжено с лък и стрели, жестокото момче отиваше в гората и там без всякаква причина започваше да убива невинни сърни и елени. Навсякъде, където се появеше, хората се разбягваха с викове: „Иде жестокият Вена! Иде жестокият Вена!“.

ТЕКСТ 41: Момчето бе толкова безсърдечно, че докато играеше с връстниците си, безжалостно ги убиваше, сякаш бяха добитък за заколение.

ТЕКСТ 42: Като видя, че синът му расте жесток и бездушен, с различни наказания цар Ага се опита да промени лошия му характер, но скоро разбра, че не е в състояние да вкара Вена в правия път, и изпадна в дълбоко униние.

ТЕКСТ 43: Хората, които нямат синове, са щастливци – мислеше царят. – В предишните си животи те сигурно са обожавали Бога и затова сега не им се налага да изпитват непоносимото страдание да имаш лош син.

ТЕКСТ 44: Безпътният син позори доброто име на своя баща. С греховете си той навсякъде сее безбожие и вражди, които водят до безкрайни тревоги.

ТЕКСТ 45: Кой разумен човек би пожелал да има такъв безполезен син? Той е само едно бреме, създадено от илюзията, което превръща семейния живот в мъка.

ТЕКСТ 46: Но все пак по-добре лош син, отколкото добър – размишляваше царят, – защото добрият син кара човека да се привърже към своя дом, а лошият – не. Лошият син превръща дома в ад и тогава човек, ако има поне малко разум, лесно се откъсва от семейното си огнище.

ТЕКСТ 47: Нощем тези мисли не даваха покой на цар Ага. Той загуби всякакъв интерес към семейното съществуване. И една нощ стана от постелята си и тихо излезе от къщи, оставяйки там майката на Вена (своята съпруга), която спеше дълбоко. Вече нищо не го свързваше с процъфтяващото му царство, с богатството му и с родния дом. Незабелязян от никого, царят напусна двореца и се запъти към гората.

ТЕКСТ 48: Когато се разнесе вестта, че царят безучастно е напуснал двореца, всички поданици, жреци, министри, приятели – всички хора – изпаднаха в дълбоко униние. Те тръгнаха да го търсят по целия свят, подобно на неопитни мистици, които се опитват да открият в себе си Свръхдушата.

ТЕКСТ 49: След като търсиха царя навсякъде, но не успяха да открият от него нито следа, хората, дълбоко разстроени, се върнаха в престолния град, където заради отсъствието на царя се бяха събрали всички велики мъдреци от страната. Гражданите, взели участие в търсенето, се поклониха почтително на мъдреците и със сълзи в очи им съобщиха, че никъде не са успели да открият своя владетел.