ТЕКСТ 23
вена увча
блиш бата йӯя в
адхарме дхарма-мнина
йе вттида пати хитв
джра патим упсате
вена – цар Вена; увча – отговори; блиш – неопитни като деца; бата – о!; йӯям – всички вие; в – наистина; адхарме – в безбожието; дхарма-мнина – смятайки за религия; йе – всички вие, които; вттидам – осигуряващ издръжка; патим – съпруг; хитв – изоставяйки; джрам – любовник; патим – съпруг; упсате – почита.
О, излиза, че сте съвсем неопитни! – възкликна цар Вена. – С голямо съжаление забелязвам, че тънете в безбожие, но си въобразявате, че следвате религиозните принципи. По същия начин разпътната жена изоставя съпруга си, който я осигурява с всичко, и си намира любовник, когото да почита като съпруг.
Цар Вена бил толкова глупав, че от глупост дори дръзнал да обвини святите мъдреци в неопитност, сравнявайки ги с малки деца. С други думи, той ги обвинявал, че знанието им не е съвършено. На това основание той си позволил да отхвърли съветите им и дори се осмелил да сравни мъдреците с жена, която пренебрегвайки грижовния си съпруг, отива да задоволи любовните желания на друг мъж, който не се грижи за нея. Смисълът на това сравнение е съвсем очевиден. Катриите са длъжни да осигуряват на брхмаите всички условия за изпълнението на различните религиозни обреди, а царят е длъжен да осигурява на брхмаите пълна издръжка. И ако брхмаите обожават полубоговете, а не царя, значи те са пропаднали като разпътни жени.