ТЕКСТ 24
махад-гун тмани картум ӣша
ка ствакаи стваяте 'сато 'пи
те 'сбхавиянн ити випралабдхо
джанвахса куматир на веда
махат – възвишени; гун – качества; тмани – у себе си; картум – да прояви; ӣша – способен; ка – който; ствакаи – на последователите; стваяте – позволява да възхваляват; асата – несъществуващи; апи – въпреки че; те – те; ася – него; абхавиян – може и да са; ити – така; випралабдха – измамен; джана – от хората; авахсам – обида; кумати – глупак; на – не; веда – знае.
Кой разумен човек, който наистина е в състояние да придобие такива възвишени добродетели, би позволил на последователите си да го възхваляват, когато все още не ги притежава? Да хвалиш някого, като му казваш, че ако беше грамотен, със сигурност би се прославил като велик учен, значи да го залъгваш. Глупакът, който приема подобни хвалби, не разбира, че такива думи всъщност само го оскърбяват.
Птху Махрджа бил инкарнация на Върховната Божествена Личност, в което Брахм и останалите полубогове лично се убедили, когато дошли да му поднесат различни дарове от рая. Царят обаче едва-що бил коронясан, затова не бил успял да прояви божествените си качества и по тази причина не желаел да приеме възхвалите на поклонниците си. Поведението на цар Птху е красноречив пример, от който мнимите инкарнации на Бога би трябвало да си вземат урок. Демоните, лишени от възвишени добродетели, не бива да приемат незаслужените хвалебствия на почитателите си.