No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 19

ая ту скд бхагавс трй-адхӣша
кӯа-стха тм калаватӣра
ясминн авид-рачита нирартхака
пашянти ннтвам апи пратӣтам

аям – този цар; ту – тогава; скт – непосредствено; бхагавн – Върховната Божествена Личност; три-адхӣша – господар на трите планетни системи; кӯа-стха – неизменен; тм – Свръхдушата; кала – чрез част от пълна еманация; аватӣра – дойде; ясмин – в който; авид-рачитам – родено от невежеството; нирартхакам – безсмислено; пашянти – виждат; ннтвам – материалното многообразие; апи – несъмнено; пратӣтам – признато.

Този цар е господар на всичките три свята и е получил могъществото си непосредствено от Върховната Божествена Личност. Той е шактвеша-аватра, инкарнация на Върховния Бог, и не е подчинен на промени. Понеже е освободена душа и притежава съвършено и всеобхващащо знание, той разбира, че материалното многообразие е безсмислено, тъй като е породено единствено от невежеството.

В тази молитва певците описват трансценденталните качества на Птху Махрджа, обобщавайки трансценденталната му природа с думите скд бхагавн. Тези думи посочват, че Махрджа Птху е непосредствено проявление на Върховната Божествена Личност и затова притежава безброй достойнства и добродетели. Никой не можел да се сравнява с Махрджа Птху, защото той бил инкарнация на Върховната Божествена Личност. Върховната Божествена Личност притежава шест достояния и цар Птху бил упълномощен да демонстрира тези шест съвършенства в тяхната пълнота.

Думата кӯа-стха („неизменен“) също е от много важно значение. Живите същества се делят на два вида: нитя-мукта и нитя-баддха. Един нитя-мукта никога не забравя, че е вечен слуга на Върховната Божествена Личност. Той винаги помни истинското си положение и разбира, че е неразделна частица от Върховния Бог. Такова живо същество представя Свръхдушата, защото е нейна еманация. Както посочват Ведите: нитьо-нитнм. Живото същество нитя-мукта знае, че е проявление на върховния нитя, на нетленната Върховна Божествена Личност, и затова гледа на материалния свят от друга перспектива. Нитя-баддха, вечно обусловеното живо същество, смята, че многообразните материални обекти действително се различават помежду си. Но не бива да забравяме, че тялото на обусловената душа е като дреха. Хората може да са облечени най-различно, ала този, който има истинско знание, не обръща внимание на външността. В Бхагавад-гӣт (5.18) е казано:

вид-виная-сампанне
брхмае гави хастини
шуни чаива швапке ча
паит сама-даршина

„Смирените мъдреци благодарение на истинско знание приемат по един и същ начин учения и благороден брхмаа, кравата, слона, кучето и кучеядеца (извънкастовия)“. Човекът, който има истинско знание, не обръща внимание на дрехата, под която е скрито живото същество. Той вижда само чистата душа под разнообразието от покривала и прекрасно разбира, че различните дрехи, покриващи живото същество, са резултат от невежеството (авид-рачитам). Тъй като Птху Махрджа бил шактвеша-аватра и бил упълномощен непосредствено от Върховната Божествена Личност, той запазил духовната си позиция и затова никога не гледал на материалния свят като на истинска реалност.

« Previous Next »