No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 21

асмаи н-пл кила татра татра
бали хариянти салока-пл
масянта е стрия ди-рджа
чакрюдха тад-яша уддхарантя

асмаи – на него; н-пл – всички царе; кила – несъмнено; татра татра – отвсякъде; балим – дарове; хариянти – ще поднасят; са – със; лока-пл – полубоговете; масянте – ще смятат; ем – на тези царе; стрия – съпругите; ди-рджам – изначалния цар; чакра-юдхам – носещ диск; тат – неговата; яша – слава; уддхарантя – притежавайки.

Когато той пътува по света, другите царе и полубоговете ще му поднасят всякакви дарове. Цариците на тези владетели ще го смятат за изначалния цар, който носи в ръцете си символите на властта – диска и боздугана, – и ще възпяват величието му, защото неговата слава ще бъде като славата на самата Върховна Божествена Личност.

Славата на цар Птху била безспорна, защото той бил инкарнация на Върховната Божествена Личност. Думата ди-рджам значи „изначалният цар“. Изначалният цар е Нряа, Бог Виу. Хората не знаят, че изначалният цар, Нряа, е истинският защитник на всички живи същества. Ведите утвърждават: еко бахӯн йо видадхти кмн (Каха Упаниад, 2.2.13). В действителност Богът, Върховната Личност, поддържа всички живи същества, а царят, нарадева, е негов представител. Ето защо дълг на царя е лично да се грижи за разпределението на жизнените блага сред живите същества. Ако се грижи добре за поданиците си, той ще бъде почитан като самия Нряа. В тази строфа се казва, че Птху Махрджа се ползвал със славата на Върховната Божествена Личност (тад-яша), защото управлявал света като самия Бог.

« Previous Next »