ТЕКСТ 28
ева манюмайӣ мӯрти
ктнтам ива бибхратам
праат прджали прха
махӣ саджта-вепатху
евам – така; маню-майӣм – много гневен; мӯртим – облик; кта-антам – олицетворението на смъртта, Ямарджа; ива – като; бибхратам – притежаващ; праат – предаде се; прджали – с допрени длани; прха – каза; махӣ – планетата Земя; саджта – започна; вепатху – с треперещо тяло.
В този момент заради обхваналата го ярост Птху Махрджа бе досущ като Ямарджа. С други думи, той бе олицетворение на гнева. Щом чу думите му, Земята се разтрепера и смирено допряла длани, му се предаде, казвайки следното.
За злодеите Върховната Божествена Личност е олицетворение на смъртта, а за преданите е техният любим Бог. В Бхагавад-гӣт (10.34) Богът казва: мтю сарва-хараш чхам – „Аз съм всепоглъщащата смърт“. Върховната Божествена Личност спасява безверните атеисти, които отричат съществуването на Бога, като се появява пред тях в образа на смъртта. Така например когато Хираякашипу отправил предизвикателство към властта на Върховната Божествена Личност, Богът се явил пред него в образа на Нсихадева и го убил. По същия начин, когато планетата Земя погледнала към Махрджа Птху, превърнал се в истинско олицетворение на гнева, тя видяла в него собствената си смърт. Затова Земята се разтреперала. Никой не може безнаказано да въстава срещу Върховната Божествена Личност. По-добре е човек да се предаде на Върховния и да намери в негово лице вечен защитник.