ТЕКСТ 34
са ваи бхавн тма-винирмита джагад
бхӯтендринта-каратмака вибхо
састхпайиянн аджа м расталд
абхюджджахрмбхаса ди-сӯкара
са – Той; ваи – несъмнено; бхавн – Ти; тма – сам; винирмитам – създаде; джагат – този свят; бхӯта – физическите елементи; индрия – сетивата; анта-караа – ума, сърцето; тмакам – състоящ се от; вибхо – о, Господи; састхпайиян – поддържащ; аджа – о, неродени; мм – мене; расталт – от адските владения; абхюджджахра – извади; амбхаса – от водата; ди – изначален; сӯкара – глиган.
О, неродени Господи, веднъж, когато бях пропаднала до дъното на вселенския океан, Ти, приел облика на изначалния глиган, ме извади от тези води. Чрез енергията си Ти създаде всички физически елементи, сетивата и ума, за да поддържаш материалния свят.
В тази строфа се говори за времето, когато Бог Ка дошъл в материалния свят в облика на върховния глиган Варха, за да спаси Земята, която била потънала във водите на вселенския океан. Демонът Хирака изместил Земята от нейната орбита и я хвърлил в океана Гарбходака, но Богът я спасил, като приел образа на изначалния глиган и я извадил от океана.